Какви са причините да се отказва прием на децата със специални потребности в детските градини? Понякога самите родители се страхуват да дадат своето дете в детска градина, защото се страхуват, че това ще е една нова среда за него, там то няма да получи необходимата индивидуална грижа, а също и стигмата, която все още има по отношение на децата със специални потребности. Това каза в предаването „Тази събота” Вера Рангелова от Уницеф.

Според нея мястото на децата със специални потребности е в обикновената детска градина сред другите деца. Това е важно както за тяхното собствено развитие, така и за развитието на другите деца – да се научат тези деца още от тази ранна възраст да живеят заедно с различните. Това може да стане само, ако децата имат досег с различните още от най-ранна възраст, добави още Рангелова.

Тони Маринова от Сдружение на родителите на деца със Синдром на Даун и майка на дете със специални потребности каза, че в България е много трудно да си различен.

„В началото е шок и ужас, когато ти се падне от съдбата едно такова различно дете, защото в страна като България е много трудно да си различен. Тук ние не срещаме често по улиците хора с проблеми, хора в инвалидни колички, хора с увреждания.

На хората им е много интересно как ние сме усмихнати и позитивни при положение, че имаме такива деца. Този страх идва от това, че ние не знаем как да действаме в една такава нетрадиционна житейска ситуация и нямаме подкрепа от институция, от хора, приятели. В България е хаос, има много направени неща, но човек трябва сам да стига до тях.

Няма социален работник, няма психолог в родилните отделения, който да ти даде реалния, адекватен старт ти да бъдеш полезен родител на своето дете и да бъдеш полезен на себе си”.

В България още няма точна статистика колко са децата с увреждания. Неофициално - над 40 хиляди, но много от тях са в изолация заради липса на условия за нормален живот и образование. В повечето случаи има пречки пред постъпването им в обикновени детски градини - страхуват се да ги приемат, защото не знаят как да се грижат за тях.

Това е новата кауза на съвместния проект на bTV и УНИЦЕФ - да наберем средства за осигуряване на подходяща среда така, че учителите да могат да се справят с предизвикателството да имат такива деца в групите си и самите деца да станат част от общността. Започваме с историята на една майка и нейната 5-годишна дъщеря със синдром на Даун. Разказват Александра Кръстева и операторът Борис Пинтев.

Наричат ги слънчевите деца. Учат по-бавно от останалите си връстници, често имат нужда от помощ, но винаги можеш да видиш усмивка на лицето им. Паола е такова дете. Ражда се със Синдром на Даун.

„Когато се роди докторът се усъмни, че нещо има по белезите...малко носле, дръпнати очички, има една бразда на ръчичката. В първият момент...такъв страшен шок! Полюлях се...Бяха доста тъжни моменти. Много плаках, татко й плака тайничко”, спомня си майка й Стефка Пеева.

Липсата на достатъчно информация води майката в Тракийския университет в Стара Загора. За да бъде изцяло в помощ на дъщеря си, Стефка завършва педагогика и логопедия. А днес работи като ресурсен учител в детската градина, която Поли посещава.

„Това е най-голямото ми щастие в момента. Разбирам как досега не съм работила толкова много с такъв хъс, колкото сега. Защото това ще бъде целият ми живот. Ние ще се обучаваме с нея цял живот”, разказва Стефка.

Макар и със специални нужди, в детската градина приемат Поли веднага. Работата с нея в първите месеци била трудна.

„В началото тя нямаше изградени навици за самообслужване, за хранене. В продължение на година и половина откакто е при нас нещата се случиха, макар и бавно. Сега малка помощ й оказваме, когато се храни и облича. Не защото не може да го прави, а защото го прави по-бавно от другите деца”, казва старши учителят Маргарита Кременска.

„Децата я приемат много добре, с голяма любов. Те виждат, че е по-специално дете, дали си мислят, че е по-малка, не може да се справя сама с всичко и започват да й помагат. Учителите също с много любов и търпение се отнесоха към Поли. И това е много важно как учителят приема детето. Така децата виждат, че няма нищо страшно. Дете като всички други”, добави Стефка.

Без помощта на ресурсен учител, децата със специфични нужди се адаптират по-трудно в групите. Специалистите обаче са крайно недостатъчни, за да осигурят необходимата подкрепа на всички деца.

„Специалисти няма в детските градини, ресурсен учител посещава децата. В момента не са пригодени детските градини за деца с някакви проблеми”, обясни Стефка.

Заради липсата на достатъчно педагози, логопеди и ресурсни учители, много родители решават сами да се грижат и да обучават децата си.

„Родителите много се плашат. Виждат, че детето им има проблем, по-трудно прави всичко. И някак си не им вярват. А това е най-важното. Да вярваш в детето, че то ще се справи, че то може”, коментира още Стефка.

- Защо е важно деца като Паола да бъдат сред другите деца, да посещават детска градина?
- Важно е, защото тя от децата се научава на много неща. Освен това ние изграждаме в децата едно чувство на емпатия. Децата да си съчувстват. Не знам дали видяхте тя когато падна едно дете, отиде и го прегърна, обясни учителката.

„Те копират. Каквото прави едното дете, тя веднага копира и прави същото...Тя гледа другите деца как се развиват, какво правят и прави същото. Затова е важно да е в масова детска градина”, каза още майката на момичето Стефка.

Животът с Поли е безкрайна веселба, разказва майка й. С тези думи вдъхва кураж и на други семейства със слънчеви деца.

„Вие ще имате един прекрасен, слънчев живот оттук нататък. Сега не го разбирате, но ще дойде момент, в който ще го разберете...Само, ако имаш такова дете със синдром на Даун, можеш да разбереш какво щастие е, каза още Стефка.