Оказва се, че козунакът не е част от старите обичаи, свързани с Великден. Истинският център на празничната трапеза някога е бил обредният хляб. В него са вплетени символи на живот, плодородие и защита от природни стихии – по примера на коледната питка.
В съвременността Великден неизменно се свързва с шарени яйца и пухкав козунак. Но това е сравнително нова традиция в нашата култура, той навлиза в края на XIX и началото на XX век – и то само в големите населени места, заяви етнологът д-р Анелия Овнарска.
Преди това празничната трапеза е имала друг център – обредният хляб. „Той е близък до обредния хляб за Бъдни вечер, но с характерна украса за Великден. Тези хлябове не са просто храна. Те са символи. Върху тях се изграждат цели картини от тесто – преплетени фигури, орнаменти и задължително червени яйца “, обясни Овнарска, цитирана от БГНЕС.
Ролята на обредния хляб в българската традиция е дълбоко сакрална. „Обредният хляб е неразривна част от българската традиционна култура – почти няма обред без хляб. В народните вярвания той е много повече от храна – той е дар. Хлябът се възприема като „безкръвна жертва“ – символичен дар, чрез който хората изразяват надежда за здраве, плодородие и благополучие “, заяви д-р Овнарска.
Затова и изискванията към него са строги: „Той винаги се приготвя от най-хубавото брашно – бяло, чисто, от най-добрата пшеница. Дори украсата има сила. Тя трябва да предизвика плодородието и да повтори по символичен начин живота на хората“.
Един от най-силните символи е червеното яйце, поставено в обредния хляб. То не е просто украса. „След това яйце се пази и на Гергьовден се заравя в нивата, като защита от градушка“, разкри д-р Овнарска.
Самите хлябове носят различни имена в различните краища на страната – колак, колач, харман, свидетелство за дълбоката им връзка със земята и поминъка.
Интересното е, че разликите между великденските хлябове не са толкова в съставките, колкото във външния им вид. „Те отразяват начина на живот на хората – в планинските райони например украсата е свързана повече с животновъдството, докато в равнинните и крайречните райони – с друг тип поминък“, обясни етнологът.
И все пак същността остава непроменена. „Като цяло хлябовете си приличат и като смисъл, и като начин на приготвяне“, каза д-р Овнарска.
Промяната не идва рязко, а бавно и неусетно. Козунакът пристига от Западна Европа и първо се появява в големите градове чрез виенските сладкарници. С времето печели популярност и в селата.
Причината е проста – вкусът. И въпреки това традицията оцелява. „В много семейства, особено по селата, се запазва практиката да се правят малки обредни хлебчета с яйце за всеки член на семейството“.
Днес козунакът вече има различна роля. „Днес козунакът вече е не просто празничен хляб, а по-скоро деликатес, който може да се намери целогодишно“, отбеляза д-р Овнарска.
Съвременните варианти често нямат много общо с традицията. „Освен традиционните аромати, днес се използват портокалови и лимонови корички, шоколад, ядки – неща, които в миналото трудно са били достъпни“, посочи тя.
И все пак нещо остава непроменено. „Идеята за дългото месене, за усилието и за специалното отношение към Великденската трапеза“ продължава да носи смисъла на празника, подчерта д-р Анелия Овнарска.
