Как дрожди от Антарктида могат да ни помогнат в лечението на рак? Микробиологът и биотехнолог гл. ас. д-р Снежана Русинова разработва проект, който цели да се потърсят биологично активни вещества от антарктически дрожди и да се изследва техният потенциал в борбата срещу раковите заболявания.

Русинова взема участие в 31-вата българска експедиция до остров Ливингстън, а от завръщането си през март досега тя продължава работата си по проучването на антарктическите дрожди.

Антарктида: Защо умират бебета на императорските пингвини? (ВИДЕО)

„Имахме късмет да успеем да вземем достатъчно много проби. Вече имаме една публикация, която обобщава данните от едно от изследванията. Успяхме да намерим интересен представител от тези антарктически дрожди, който да синтезира комплекс от молекули в неговия екстракт и да има цитотоксичност върху рак на пикочния мехур”, коментира ученият пред БТА.

„Антарктическите дрожди не са патогени, т.е. лесно може да се борави с тях както в лабораторни, така и в промишлени условия. Интересното е, че те могат да поддържат стерилна културата през целия процес на ферментация“, посочва още Русинова.

Учени отгледаха дини на Антарктида (ВИДЕО)

Антарктическите дрожди имат метаболизъм, който ги е адаптирал към условията там. Учените се стремят да открият как дрождите успяват да предпазят молекулите си от екстремно ниски температури. Възможно е да синтезират вещества, които са непознати засега.

„Има какво още да се търси. Вероятно съществуват и много повече разнообразни дрожди и ние можем да открием и нови такива, в които се крие лечението на различни заболявания“, предполага Снежана Русинова.

В Антарктида липсва морски лед с размерите на Аржентина, учените търсят причината

„Микробиологията е наука, в която се работи много бавно. В процеса на работа имаме дълги дни, в които изчакваме да видим дали изобщо в пробите има дрожди. Необходими са минимум 20 дни да се установи това“, посочи още тя.

Светът чупи рекорди: Измериха 48° в САЩ, 50° в Африка и над 8° на Антарктида

„Взимаме повече проби, за да имаме шанс да намерим търсените от нас микроорганизми. Съхранението на пробите е възможно и благодарение на българския научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“. За съхранението е важно пробата да е автентична“, коментира ученият.