В началото на Новата година православната църква чества две събития. На 1 януари се отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики.
Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се извършва от евреите като символ на завета с Бог. С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.
Свети Василий Велики пък е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. На него принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.
Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири основни групи - обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря.
Сурвакането е най-разпространеният и до днес обичай, свързан с този ден. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова /най-често дрянова/ пръчка, и то именно в началото на годината.
Имен ден на 1 януари празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.
