Днес това е гьол. Утре е проект. Вдругиден – черна дупка, а в края на седмицата – бъдеща атомна централа. Надали има друг проект в новата ни история, който да е оцветен с толкова много епитети. Да бяха само думите, да се усмихнеш, но то пък става дума за милиарди. АЕЦ "Белене" погълна толкова много средства, че гьолът и железата, които не били "краставици и домати" по премиерския цитат на седмицата, приличат на една вечна игра на иди ми, дойди ми за сметка на всички нас.
Но пък е чудесен повод да си зададем следните въпроси:
Планира ли българската икономика да порасне толкова, че да са й необходими още ядрени електрически мощности?
Тоест, ще ни трябва ли тази енергия за нови производства, нови заводи, фабрики, работни места?
Ще се увеличава ли населението, за да консумира още повече електричество?
Ще има ли такава нужда у нашите съседи и колко атомни централи ще заработят в региона, докато ние евентуално построим „Белене”?
Какво ще се случи с тецовете през това време? Колко ще струва енергията, която те ще произвеждат?
Как подобни планове се вписват в реалността на оттегляне на чуждестранни инвеститори като ЧЕЗ и Е.ОН от българския пазар?
В крайна сметка, тези въпроси трябва да получат отговори, а не дали вечната дискусия дали обичаме или мразим Русия.
В крайна сметка така правят сериозните хора и политиците с визия. Макрон говори срещу някои аспекти на политиката на Русия, но в същото време през седмицата отиде и участва в икономическия форум в Санкт Петербург, където заяви, че отношения трябва да се подържат, защото това е в интерес на Франция. Това двулична политика на Европейския съюз ли е? Не. По-скоро е следване на френските интереси.
Нищо в този свят не трябва да се случва по принцип, защото подкрепяме или мразим някого. Така правят хората от миналото. Във време, в което двете Кореи започнаха да си говорят, няма причина да не разговаряме с когото и да било на този свят. Стига от това да произтича нещо добро за България, а не да се кланяме и коленичим сляпо пред един или друг.
Всичко останало са общи приказки в посока на луната. Каквито вероятно ще си говорят Борисов и Путин в края на месеца. Но за „Белене”... наистина е нужна много повече информация. Защото несъществуващият проект и железата, които слънцето пече ли пече, ни излязоха прекалено солено. И ако някой планира да го "рестартира" за пореден път просто, за да раздаде милиони комисионни на консултанти, това вече би било поредното затъване в гьола.
