Да излезе или да не излезе. Пропаганда или не. Коя книга или текст мога да стигнат до аудиторията зависело от Валентин Караманчев - началник на мощното обединение „Българска книга и печат".
Пред Вяра Деянова той сподели неразказвани истории за Георги Марков и за необикновеното преиздаване на „Отнесени от вихъра” в социалистическо време.
Издаването на книги тогава нямаше нищо общо със „страшния съд". Авторите не бяха превилигировани, а бяха степенувани по активност, по дарба, по продуктивност. Най-голям тираж винаги е набирал Дамян Дамянов, пуснат стихосбирка от Дамян Дамянов и книжарите кажат 70 000. Вторият по така популярност беше Станка Пенчева поетесата. Нейните тиражи независимо каква е книгата още, Станка Пенчева вървеше като заявка, като търсена от книжарите 30-40 000. И на трето място беше Евтим Евтимов, разказва Караманчев.
Той твърди, че цензурата по време на комунистическия режим не е спирала таланта. Близките му срещи с Георги Марков описват писателя като човек, близък до властта.
Ние сме от едно котило. От издателство „Народна младеж". Аз съм бил директор на това издателство той завеждаше редакция и 6 години бяхме преди да замине от нас.
Аз не знам какво го накара да напусне България. Първо, не напусна на един път. Георги Марков нито е емигрант, нито е беглец, нито е хъш, нито е немил-недраг. Той си излезе съвсем нормално със собствената кола, с дългосрочен паспорт и после не се върна. Той е невъзвръщенец, който тепърва се връща като дух и наследство. Георги Марков е една личност, за която не можеш да кажеш : „той тогава реши". Но за да разберете, трябва да прочетете, споделя той.
Единственият човек, който му създаде проблеми със заминаването, бях аз. Защото той беше завеждащ редакция. Един ден идва и казва „ аз имам работа, имам брат в Италия, ще замина в чужбина, трябва да замина много бързо". Викам „ трябва да заминеш, обаче трябва да си подготвиш ръкописите на редакцията и той казва, че няма време. И тогава ми каза един от тези, които той беше пратил - „ще ти се обадят по-големи от мене". И наистина, следобед ми се обади не някой друг, а Солаков- началникът на Държавна сигурност, той е човек, който ме знае, защото като комсомолски ръководител ме е представял в Благоевград като комсомолски деятел. И ми вика: „Защо създаваш проблеми с такъв автор като Г. Марков, ти знаеш, че и без теб ще замине. Обясних му защо и го викам: Георги, дай да ти подпиша формуляра, ама защо не кажещ, че си горски, за да ти дам веднага брадвата си. Той се засегна.
Той беше един от набелязаните от Тодор Живков, които той трябваше да върти около себе си. Като хора, надеждни да напишат големите книги за социализма, за партизантското движение, обгрижваше го, канеше го с него на екскурзии, бил е десетки пъти в Бистрица с него. Аз съм въобще далече от идеята, че властта го е убила. Има много версии, тази манджа я бъркат и тя все стои на огнището, но досега никой не е попаднал на факти.
Другарят Караманчев разбива и мита за коравосърдечните членове на политбюро. С разказа си за горещите страсти около преиздаването на „Отнесени от вихъра".
През 1936 г. година американската писателка Маргарет Мичъл пише романа, който и днес остава незабравима любов, за всеки, който го прочете. Действието се развива в Джорджия по време на Американската гражданска война. Главната героиня е Скарлет О’Хара. Любов, смърт, страст, робство - целият емоционален спектър преминава през страниците на романа, получили Пулицър.
В комунистическа България, обаче дилемата с преиздаването на бестселъра е достойна за екранизация. Любов и омраза към романа, разделя първите в държавата.
Аз съм гледал филма и книгата не само, че съм я чел, а и съм докладвал за нея, споделя Караманчев. Първо, това беше книгата, от старите, към която имаше най-голям интерес. Имаше на ул. „Граф Игнатиев” антикварна книжарница, а там предприемчиви хора чакаха да не влязат вътре, защото там имаше държавна цена за антикварните книги. А те вън предлага за „Отнесени от вихъра" по 300-400 лева за единия том. Моята заплата тогава беше 400 лева. 35та година е първото издание. И цял свят я преиздаваше тогава. Това е юбилеят на голямата книга, всички панаири на книгата в Лайпциг, Франкфурт, Москва, Париж готвеха специални издания за тази книга. Ние готвим, обаче винаги имаше една препоръка към Народна култура : „Отложете я, сега не е времето". И като дойде този юбилей, аз казвам на директорката : „няма да питаш никой, почваш да я готвиш без да вдигаш шум и ще я издадем за годишнината на „Отнесени от вихъра" и я издадохме, обаче се вдигна скандал.
Гриша Филипов, който отговаряше за ресурсите, за хартията, нямаше нищо общо с книгоиздаването, каза, че това е една буржоазна иракционна книга, расистка. Казват: хвърлили сме толкова усилия за една расистка и буржоазна книга и по този повод ми казаха., че ще трябва да докладвам на секретариата.
Издателят продължава с разказа. Милко Балев го извика по едно време секретарката на Живков и аз си отдъхнах, защото знаех той не мине ли, въпросът не се решава. И го извика Живков и си викам: ей сега дано, докато е там, да мине заседанието, да кажат какво ще правят с нас, обаче той се обръща към Гриша Филипов и казва : Абе, Гриша, каква буржоазна, каква реакционна книга, каква расистка. Аз бях 2 години в плевенския затвор, тая книга ми поддържаше искрата за живот.
Попитан от кого би поискал пришка Караманчев заяви, че никога не е правил нещо, което е било срещу съвестта му.
Според него комунистическият режим не е черно петно в историята. Има много черни точки, но защо комунизмът да е, пита се той.
Без скрупули, пълен истории за книги и писатели, с необичайна история от времето на комунизма Валентин Караманчев отваря вратата към неразказваните истории на печата от несвободните времена.
