Въведените от Европа такси за въглеродни емисии стават все по-скъпи и непосилни за българската индустрия.
Когато се използват нефт, въглища и газ, при изгарянето им се освобождават вредни емисии, за които Европейският съюз е въвел така наречените въглеродни квоти. Принципът е: при използване - замърсителят плаща.
Преди няколко години една квота за един тон въглеродни емисии струваше пет евро.
Сега цената е 25 евро. Български предприятия предупреждават, че при тази висока цена, може да им се наложи да спрат работа или да съкращават работници.
За да произдвежда торове, най-големият завод у нас – "Неохим", трябва да купува квоти.
Всъщност тези квоти не са, защото ние замърсяваме, а те са защото ние използваме за суровина и енергия изкопаем продукт, който е природната газ.
За един тон произведен амоняк, "Неохим" купува два тона въглеродни емисии.
"Всъщност ние колкото повече работиме, толкова повече трябва да плащаме. Миналата година заводът плати петнайсет милиона лева за квоти и излезе на загуба от деветнайсет милиона", обяснява Стефан Димитров. По думите му идва момент, в който трябва да спрат да работят, за да не плащат тези такси.
"Неохим" получава от държавата безплатно квоти за четиристотин хиляди тона вредни емисии, а триста хиляди ги купува на борсата, където с емисии търгуват и банките.
Индустрията пита каква е ползата за околната среда, ако банките купуват квоти на пет евро и ги продават за двайсет и пет евро на тон.
Търсенето е по-голямо от предлагането и затова квотите поскъпват. А това означава още по-големи разходи за "Неохим".
Спре ли заводът, осемстотин души в Димитровград остават без работа.
