До дни ще заработи Национален електронен регистър на бомбоубежищата и скривалищата у нас. Това обяви днес директорът на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" главен комисар Николай Николов.
Електронният регистър ще позволи с бърза справка в интернет всеки да може да проверява къде е скривалището му и кой е най-прекият път до него.
„Натискайки едно копче, да знаете къде е вашето укритие и как по най-бързия начин да можете да се укриете. Във всички жилищни сгради и обществени такива, строени след 50-те години на миналия век, мазетата са им пригодени за тези неща“, заяви гл. комисар Николов.
Бомбоубежищата са над 700 в цялата страна. Най-големите са в София. Това в столичния квартал „Слатина“ например минава под няколко квартала. Изграждано е през Втората световна война, разказва Мая Богданова, която живее точно до скривалището.
За повечето бомбоубежища грижа полага ГД "Пожарна безопасност и защита на населението".
Всеки месец пожарната прави проверки на вентилацията и осветлението в тунелите. Често обаче стават обект на посегателства. На това тук липсва почти цялата ограда.
Най-голямото скривалище в София е метрото. Навсякъде по света тунелите под земята са изградени така, че при нужда да станат бомбоубежища. Има и военно временен план. Детайли от него, разбира се, не е разумно да се разкриват.
„Ако има потребност, още следващия момент метрото може да бъде използвано за това предназначение“, заяви Стоян Братоев, изп. директор на „Метрополитен“.
Всички 42 станции могат да приютят половин милион души, а с тунелите до 900 000 души. Има и най-необходимото.
„На всяка метростанция има тоалетни, има питейна вода, има служебен тръвопровод, който се захранва от кладенци, има вентилация“, добави Братоев.
При прекъсване на електрозахранването подстанции осигуряват аварийно осветление.
