Неясни ли са понятията за деца в риск и домашно насилие или психозата в някои групи от населението са абсолютно безпочвени и няма опасност от масово отнемане на деца? Зам.-министърът на социалната политика Зорница Русинова и активистът срещу законовите промени арх. Христо Генчев сблъскаха факти и твърдения в студиото на „Лице в лице”.
„Тези понятия - „дете в риск” и „насилие над дете”, са много широко скроени. Всяко наказание може да бъде счетено за насилие. Обрязването на едно дете също може да бъде определено като насилие”, смята Генчев и това е тема, с която „не трябва да се шегуваме”.
„Искам да успокоя хората, че никой няма да им вземе децата”, заяви Русинова, която определи като несъстоятелни твърденията (разпространявани със статута на безспорна истина в някои групи в социалните мрежи), че някой ще товари невръстни българчета в камиони, за да ги праща в Норвегия.
„Понятията „дете в риск” и „насилие над дете” са българското законодателство от 2003 г. и не се е стигнало до масово отнемане на деца”, отбеляза още тя.
Според Генчев обаче това вече не е така, защото предстоящите промени в закона създават предпоставки за наличието на икономически интерес чрез либерализацията на пазара за социални услуги.
Той смята, че това ще доведе до включването на неправителствени организации, които защитават неконституционната Истанбулска конвенция, в доставчици на социални услуги.
Като пример за такава организация той даде Фондация „Асоциация Анимус”, която е една организация „с вещица за лого”. Техният „Телефон на доверието” може да бъде видян навсякъде. Когато има проблем с насилие, не трябва да се звъни на този телефон, а на номера за спешни повиквания 112, заяви Генчев.
„Телефонът на доверието” съществува вече 10 години и това не е довело до масово отнемане на деца от техните родители, контрира го обаче Русинова. Държавата затяга режима в социалните услуги, а не го разхлабва, отбеляза заместник-министърът на труда и социалните грижи.
„Социални услуги” са домовете за дементни хора и дневните центровете за деца с увреждания. Промените в закона няма по никакъв начин да засегнат ситуацията със социалните услуги. Няма „финансов елемент” и в момента държавата финансира социалните услуги, подчерта зам.-министър Русинова.
