Клисура отбеляза тази вечер с тържествена заря 142 години от Априлската епопея. Стотици хора от цялата страна дойдоха да се поклонят пред паметта на героите.

Почетните роти на 61 Стрямска механизирана бригада бяха приети от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева.

„Неслучайно след Освобождението благодарна България 30 години събира дарения, за да може да издигне тук най-достойния паметник на саможертвата на клисурци и разбира се този паметник е читалище, защото читалището е символ на духа, просвещението, културата, и нашите деди са знаели, че точно такъв символ заслужава Клусира”, каза Цвета Караянчева.

В местната църква по-рано днес беше отслужена заупокойна панихида в памет на загиналите клисурци, които са около 400.

Името на една жена обаче се повтаря от уста на уста. Тя хвърля и четирите си деца в кладенец, за да не попаднат в ръцете на башибозука.

В двора на една от къщите още отекват стъпките на младата Цана Козинарова и четирите й деца – пеленаче на 40 дни и момчета на възраст от 3 до 10 години. Мъжът й брани Клисура на един от хълмовете. По време на битката най-голямото й дете тръгва да бяга, но тя го спира.

„Цана, когато разбрала, че не е в двора, излязла на улицата и го е върнала, защото нямало достатъчно храна и дрехи”, разказа уредникът на Историческия музей Христина Калчева.

Когато башибозукът започва да напредва към Клисура, младата жена и децата не успяват да избягат. Остават в дома си.

Кладенецът в двора се оказва единственото спасение, макар и най-страшното.

„Цана решава, че е по-добре с четирите си деца да скочи в кладенеца, който се намира в двора на къщата, да отнеме живота, който е дарила, но така спасява своята чест и честта на децата си”, обясни Христина Калчева.

Съпругът й оцелява, но намира къщата си опожарена, а семейството – затрито. Подвигът на българката е увековечен от писателя Георги Караиванов в романа му "Боримечката".

Честванията продължават и утре с традиционната възстановка.