Училището за обучение на кучета-водачи за незрящи затваря врати до броени дни. Причината е в липсата на средства за издръжката на персонала и отглеждането на животните.
Кучето-водач е повече от физическа необходимост, казват хората със зрителни увреждания. То често се превръща в най-добър приятел, който помага на стопанина си да се адаптира към останалия свят. Това добре е осъзнал Панчо, който споделя, че откакто има кучето си Жан е станал по-забележим за хората.
"Това, че повечето имат кучета ги кара да намират обща тема с мен. Иначе те не знаят за какво да говорят с мен повечето хора”, каза Панчо.
А 20-годишният Георги вероятно ще бъде последният незрящ, който ще попадне в обучителната програма преди училището да затвори врати. Обучава се заедно с Арчи само от седмица и вече знае каква е разликата да има такъв приятел до себе си.
"Помага ти да се справиш с разни препятствия от сорта на шахти без капаци и разни клони, ел. табла, табели", споделя Георги.
Около 200 хиляди лева годишно са нужни на фондацията, за да издържа училището и обучение на кучетата. Работниците тук не са получавали заплати от половин година, 60 000 лева са борчовете към доставчиците.
"В близкото бъдеще няма нищо - никаква финансова сигурност, никакви финансови приходи”, каза Албена Алексиева от училището за кучета-водачи.
За шест години в училището са обучени над 40 кучета. То е единствения обучителен център за кучета-водачи на Балканите.
Програмата за обучение на кучета-водачи може да продължи да съществува, ако през следващите дни се намерят спонсори.
