Подземен път през Стара планина от северозапад – това е големият блян на региона. Тунелът през Балкана под Петрохан би осигурил бърз, удобен и безопасен път между Севера и Юга. През последните 20-ина години изграждането му е залагано като приоритет, но без реален резултат.
След много дадени обещания и не дадени пари, през 2017 г. жители рестартират идеята с подписка. Тя не променя нищо, така година по-късно настояването за тунел става причина за протести и безпрецедентни пътни блокади, заедно с искането за изграждане на магистрала от Видин до Ботевград.
В резултат през 2020 г. най-сетне се стига до предпроектно проучване на цялото 24-километрово трасе, а в края на същата година – и до избор на вариант. Параметрите му са близо седем километра дължина, две платна с по две ленти за движение, проектна скорост с до 90 километра в час и 240 метра денивелация. Тогавашният пътен шеф инж. Иван Досев изчисляваше, че пътят от София до Монтана така се намалява с над 60 км.
Спънка в окончателното финализиране на идейния проект се оказват ливади – част от защитени зони, поради които процедурата по оценка на въздействие върху околната среда е спряна. „Документацията, която внесе АПИ, не отговаряше на изискванията на екологичното законодателство“, заяви през юни т.г. екоминистърът Асен Личев. Тогава от агенцията посочиха, че могат да направят корекция, която да не засяга ливадите, а министърът беше категоричен, че работещ вариант ще бъде намерен.
Подземен коридор под Петрохан е скъпо и сложно предизвикателство с безспорни ползи, но и с известни минуси. Добре го усеща Александър Светлинов, който има закусвалня край с.Бързия, откъдето минава целият трафик към и от прохода. Осъзнава, че трафикът ще се пренасочи и „местното население ще пострада много от това“. В същото време подкрепя тунела, защото осъзнава, че много хора от Северозапада работят в София и ще им е по-лесно.
Финансирането на проекта е предвидено като публично-частно партньорство и според оптимистите, изграждането му е въпрос на около пет години време.
