От Теодора Енчева, bTV
Разговор в офис на голям мобилен оператор
Служител: "На коя улица живеете?"
Аз: "На ул. Паренсов 26"
Служител:"Нямаме такава улица в системата"
Аз /търпеливо/ :Не е възможно - това е в центъра на София.
Служител: " И в Гугъл мапс няма "
Аз: /още по-търпеливо/ "Улицата е на името на Пьотър Паренсов"
Служител: ”Нямаме такава улица. Нищо не мога да направя...”
Аз: /бяла като платно/ ”Нямате ген. Пьотър Паренсов?”
Служител: „Ами, така кажете, де. Трябва ми пълното име!”
Този разговор е красива илюстрация за грозната и публично известна тайна: ние, българите не познаваме и не ни интересуват фактите, събитията или героите от Руско-турската война, в края на която се подписва мирен договор. На практика на 3-ти март ние честваме мирния договор между две империи.
Мирът като подарък, но към руския император
По стар стил подписването на Санстефанския договор е на 19 февруари 1878 г. е Този договор е подаръкът на руската дипломация, не към братския български народ, а към император Александър II, който се възкачва на престола на 19 февруари 1855 г., а през 1861 г., на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право.
Решени да приключат с подписването на договора тъкмо на 19 февруари, представителите на руското командване започват подготовка още около обяд. Разквартируваните в околностите на Цариград руски части са в строя с пълно бойно снаряжение.
На войниците са раздадени по 100 патрона. Всички очакват или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. Частите ту се разпускат, ту се строяват. Едва около 17,00 ч. сред официалните лица настъпва раздвижване, а над тълпата местни жители, наблюдаващи с любопитство случващото се, се разнася вестта за подписания мирен договор.
Свободата има цена, но сметката още не е платена
Вместо радост резултатът от края на войната носи разделение. Веднага след Освобождението политиците на младата българска държава се разделят на русофили и русофоби. Най-типични представители на двете противоположни геополитически групи са съответно Драган Цанков и Стефан Стамболов. В българския политически живот партии, групирани по тази геополитическа ос има и до днес. Дори единствената самоотвержена и с автентична българска направа революция като
Съединението на България, минава под знака на въпроса: „Какво ще каже Русия?”
Съединението е актът на фактическо обединение на Княжество България с Източна Румелия. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет и се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат, подкрепен от българския княз Александър I.
Русия и лично император Александър II правят всичко възможно, за да възпрепятстват дипломатическото и международното признание на Съединението. По историческа ирония спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов, известен като Илия ефенди.
Закономерното присъствие на един руски генерал
Съвсем закономерно и според изискванията на Санстефанския мирен договор първият военен министър след Освобождението на България е руски генерал. Това е Ген. Пьотър Паренсов. Същият, който в наши дни и като име на централна софийска улица дори, се оказа непознат за служител в един от най-големите мобилни оператори у нас...
Паренсов два пъти заема този пост и има сериозен принос за организирането на българската войска в редовна армия, а не в милиция, както предвиждат клаузите на Берлинския договор. Полага грижи за попълването на армията с опитни кадри, за нейното въоръжаване и за подготовката на млади български офицери.
По време на войната с Турция Паренсов през двоен английски агент пуска дезинформация на вражеския щаб и подвежда турците. Те смятат, че преминаването на Дунав ще стане в района на Добруджа, а междувременно основните руски сили на 15 юни 1877 г. неочаквано правят десант при Свищов.
Да си признаем, не е срамно!
3-ти март започва да се чества веднага след края на Руско-турската война и се отбелязва като национален празник на България десетилетие след десетилетие. Празник е ден от годината, в който по историческа традиция е прието времето да се прекарва радостно. Това определение за тържественото събитие от днес ще срещнете във всеки речник.
Празникът се съпровожда и със специфична церемония.
Но радост и тържество за 3-ти март у нас липсва. Винаги. Да си го признаем, не е срамно. Нормално е. Без значение кой е президент, кой е премиер, кой е председател на Народното събрание. Церемонията винаги е на ниво. Радостта я няма! Защото радостта идва от победата и от тържеството на духа заради извоюваната свобода, каквато ние имаме в деня на Съединението, но не и в деня на подписването на мирен договор между две империи.
Как отбелязвате националния празник - очакваме вашите снимки и видеоматериали в рубриката "Аз, репортерът".
