У нас не е трудно да живееш с усещането, че нищо не върви, а хората стават все по-лоши и сигурно всеки може да даде достатъчно примери в тази посока.

Наблюдавам група деца, които са с различни двигателни проблеми, докато се подготвят да се качат на лодки за кратка обиколка в язовир „Искър“. Всички те са от различни места в България и са пристигнали в района, за да се включат в лагер за деца в неравностойно положение. В случая темата не е кои са хората, организиращи тези занимания. Не защото не заслужават това. Напротив. Докато наблюдавам подготовката си мисля за нещо, което се случва вече от няколко години, и това са усилията на сдружения и доброволци да дават надежда на подобна категория деца. Правят го, въпреки всичко. Правят го доброволно. Не търсят популярност.

Едва ли ще е пресилено да се каже, че подобна категория хора не липсват у нас. Те осъзнато и мотивирано или спонтанно искат да помогнат. Всеки с каквото може. В някакъв смисъл това може да се нарече съпротива и отказ да приемеш, че нищо не зависи от теб.

Наблюдавам как доброволци се отнасят към чужди деца с проблеми, които по никакъв начин не са техни. Биха могли в този момент да се забавляват някъде другаде. Напротив. Търпеливо и с усмивка помагат на децата. Всеки от тях е със своя живот, който не може да бъде наречен често пъти безгрижен, още по-малко охолен.

Децата поемат с лодките и глъч и смях се носи по притихналите води на слънчевото езеро. Всяко едно от децата много добре знае и живее с проблемите си. И при нас, привидно безпроблемните физически, е така. Заниманието на практика дава резултат. Всички тези деца са на място, което привидно е само за физически здравите. Това обаче не е така. Всяко място е за всеки, стига да има кой да го заведе там. Да му подаде ръка, да го заведе и да му разкрие простор. Звучи някак си ясно, но някой трябва да го направи.

Заниманието отнема около три часа. Като се замисли човек за какво ли не сме пропилели много часове в напълно безсмислени занимания, а има нужда от хора, които да помагат доброволно. И оставете това с държавата, която трябвало да направи това или онова. Тя не се интересува от Вас, нито пък определя вашите три часа помощ за каквото и да е. Всъщност и един час добро на ден стигат.

Вижте и видеото.