На 24 май фондация „Академия Аскеер” ще връчи за 28-и път своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изминалия сезон.
Ето и трите дами, номинирани за водеща женска роля:
Мария Стефанова за ролята на А в „Три високи жени”:
„От всяка роля, която си обичам, а общо взето а съм си пристрастна към всички роли, си взимам по нещо в мен.
В тази изумително драматургично построена пиеса, толкова интелигентно написана, толкова изобретателно, такова чоплене в женския характер, такова изваждане на специфика, която е неочаквана, любопитна, интересна, жива, че ако трябва да кажа реплика, аз трябва да кажа монологчета.
И досега, когато отивам на представление, винаги си гледам пиесата и си откривам и още, и още.
А какво би означавала за нея наградата „Аскеер”?
„Всичко това, което се случи с мен в последно време, си е едно малко чудо.
Ще ми донесе едно усещане, че отново съм прегърната от моята общност. Че отново съм сред младите хора, сред хората, които сега са Народният театър, които сега правят Народния театър, че съм част от едно цяло, което аз обичам и уважавам. Това ще ми донесе тази награда”.
Теодора Духовникова за ролята ѝ на Регина в „Лисичета”:
„Лисичета” е спектакъл, който всички ние, които участваме в него, много обичаме. Актьорите вътре са изключителни, съвсем спокойно мога да го кажа. В случая това, че аз и Ани сме номинирани, изобщо не значи, че правим нещо и би могло да се случи, без да ги има останалите прекрасни актьори там. Мисля, че всички правят страхотни роли.
Играем направо неистово! Това е решението на пиесата – да се играе в нея неистово от актьорите. Направо на границата между нормално и ненормално. Защото и това, което се случва на актьорите не е нормално, не се случва всеки ден. И пропаданията, които има всеки един от тях са огромни. Моята героиня специално мисля, че дори чуква дъното. Толкова тежко пропада в нещата, които се случват. Но тази неистовост на игра е изключително интензивна емоционалност.
Регина не е лесен образ. Въобще, да играеш отрицателен герой, който обаче си има и своите положителни неща и своите причини, поради които да се превърне в чудовище, не е лесно. Но е изключително вълнуващо.
Аз много харесвам наградите "Аскеер". Мисля, че през годините това са били театралните награди, които са били максимално адекватни и обективни. Може би защото гласуват повече хора в тях.
Аз мисля, че няма нормален човек, а аз съм нормален човек, който да не се радва на номинация и награда евентуално.
Никога не съм крила, че за всяка награда и номинация се радвам много, даже като малко дете се радвам, защото това е много трудна професия или поне на мен ми е било много трудно. И всеки повод за радост аз го използвам, за да се радвам максимално”.
Александра Василева за ролята на Олга Алексеевна в „NеоДачници”:
„Ролята е много интересна, защото е съчетание от 2 роли. Едната е майка на 4 деца, абсолютно утрепана от живота, която просто не знае вече на кой свят се намира. Другата е актриса, развратна, която изневерява на мъжа си пред очите му.
На мен много ми харесва, много ми е приятно да присъствам в този спектакъл. Много ми е приятно да играя с тези хора – с колегите от Народния театър, защото много ги обичам. Всеки гледа за цялото, като някакви метрономи, като машини, искаме да се случи цялото и в името на цялото ти не си позволяваш някак си да показваш себе си. Това е някакъв вид щастие.
Аз ужасно много се зарадвах на номинацията. Защото не са много поводите за празници в живота ни. Трудът е много, прахта е много, потта е много. И всъщност в такива моменти си казваш: „Има смисъл”. Чудесно е, че колегите те оценяват, хубаво е, че си на верен път. Сигурно не си сбъркал, избирайки тази изключително трудна професия, някакъв лъч надежда и повод за радост”.
