Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) заседава извънредно по параметрите на трите проектобюджета за 2026 г. – Проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Проект на Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Проект на Закон за държавния бюджет на Република България.

Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев откри заседанието, като изтъкна, че обсъждането на трите проектобюджета винаги е било събитието на деня, като отбеляза, че се е случвало това да е и „предвестник на големи обществени промени в бъдеще".

Финансовият министър посочи, че този бюджет не включва политики на настоящата власт, но при неговата подготовка „ние започваме да прилагаме нашите принципи", а именно реализъм, честност, отчетност, отговорност, нормализация, балансиран подход, съхраняване на права и доходи.

„Умелото стабилизиране на публичните финанси без шокови решения е необходимо условие за прехода към Бюджет 2027, в който ще бъдат включени нашите политики. Получихме критика за липсата на достатъчно амбиция и смелост в Бюджет 2026. Очакванията за бюджета за тази година са различни и често нереалистични", каза той и призова да не губим връзката с реалността за състоянието на държавните финанси.

Донев увери, че управляващете чуват всяко становище и внимателно разглеждат всяко предложение. Финансовият министър заяви, че е наясно с исканията на държавните служители. „Въпросите, които те поставиха по време на протеста, тепърва ще бъдат дискутирани в рамките на социалния диалог", добави той.

Социалните партньори първо ще разгледат Проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г., който предвижда общо 5 256 677,2 хил. евро приходи и трансфери.

Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 138 270,6 хил. евро с ръст от 405 543,8 хил. евро спрямо приетите със Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г., от които 3 187 527,6 хил. евро са приходи от здравноосигурителни вноски и 1 950 743,0 хил. евро са трансфери за здравно осигуряване.

Разчетените средства са на основата на размер на здравноосигурителната вноска от 8 на сто. Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2026 г. е 60:40.

В разчетите за приходите са отразени ефектът от увеличаване на размера на максималният осигурителен доход за всички осигурени лица и ефектът върху размера на трансферите за здравно осигуряване от увеличаване на частта от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет.

За 2026 г. здравноосигурителните вноски са разчетени в размер на 3 187 527,6 хил. евро. Средствата са с 249 284,3 хил. евро повече в сравнение със същите в ЗБНЗОК за 2025 г. Приходите от здравноосигурителни вноски, са в съответствие с допусканията и актуализираните разчети в прогнозата на Националната агенция приходите (НАП), както и разчетите за централизираните здравноосигурителни вноски за периода 2026 – 2028 г., както и съобразно преработени параметри по проекта на бюджет на НЗОК за 2026 г..

Извършените промени са свързани с размера на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица, считано от 1 август 2026 г., който се увеличава от 2 111 евро на 2 300 евро.

В проекта за 2026 г. за трансфери за здравно осигуряване са заложени средства в размер от 1 950 743,0 хил. евро от размера на предвидените здравноосигурителни приходи.

Трансферите за здравно осигуряване за 2026 г. са разчетени с ръст от 156 259,5 хил. евро спрямо 2025 г., което се дължи от увеличаване на частта от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет, пише БГНЕС.

През 2026 г. за показателя неданъчни приходи са предвидени 16 915,9 хил. евро, които са на база на заложените параметри в актуализираната прогнозата на НАП, за приходите от начети и лихви по ревизионни актове за НЗОК в резултат, на което увеличението на неданъчните приходи е в размер на 3 021,6 хил. евро повече спрямо заложените през 2025 г.

През 2026 г. съгласно писмо от Министерство на здравеопазването (МЗ) са предвидени трансфери общо 101 490,7 хил. евро. Средствата в размер на 101 490,7 хил. евро са за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето (ЗЗ); дейности за здравно неосигурени лица, включващи интензивно лечение, комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти с психиатрични заболявания и комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти с кожно-венерически заболявания по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 3а и 6б от ЗЗ; дейности за здравно неосигурени жени по чл. 82, ал. 1, т. 2 от ЗЗ; суми по чл. 37, ал. 6 от Закон за здравното осигуряване (ЗЗО); дейности във връзка с лечение на лица до 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от ЗЗ и дейности във връзка с лечение на лица над 18 годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от ЗЗ; за заплащане на терапията на пациенти с редки заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване след навършване на 18-годишна възраст и помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Общо разходите по проекта на бюджет на НЗОК за 2026 г. са в размер на 5 256 677,2 хил. евро, или с 412 331,7 хил. евро повече спрямо ЗБНЗОК за 2025 г.

Общо текущите разходи по проекта за 2026 г. са в размер на 5 100 460,4 хил. евро, или увеличение с 400 653,2 хил. евро спрямо ЗБНЗОК за 2025 г.

Общо предложените разходи за персонал по проекта на ЗБНЗОК за 2026 г. са в размер на 48 157,8 хил. евро.

Максималния осигурителен доход за всички осигурени лица, считано от 1 август 2026 г., се увеличава на 2 300 евро.

От 1 август 2026 г. се предвижда поетапно държавните служители по Закона за държавния служител в НЗОК да започнат да плащат лични осигурителни вноски, първоначално в съотношение между осигурителя и осигуреното лице 80:20, разпределено по фондове. В тази връзка се предвижда възнагражденията на държавните служители в НЗОК да бъдат компенсирани, така че да се предотврати намаляване на нетния им размер. Съгласно Правилника за устройство и дейността на НЗОК, броят на щатната численост на персонала е общо 2 367, от които 402 бр. са в Централно управление и 1 966 бр. са в Районните здравноосигурителни каси.

В системата на НЗОК служителите в общата администрация са 674 броя, а в специализираната са 1 576 броя.

Средната работна заплата на служителите в системата на НЗОК е 1275,23 евро., като по служебни правоотношения е 1314,56 евро, а по трудови правоотношения – 1 212,61 евро.

Средната работна заплата на служителите в Общата администрация е 1 202,15 евро, а на служителите по служебно правоотношение е 1 251,19 евро.

Съгласно данни на Националния статистически институт (НОИ) размерът на средната брутна месечна заплата на наетите лица в обществения сектор през 2026 г. е 1 412 евро.

В НЗОК е налице голямо текучество на персонал през последните години: 2025 г. – 12.13 %, 2024 г. – 10,84 %, 2023 г.- 8,83% и 2022 г. – 10,80 %, което води до спад в експертизата на служителите.

Средствата за издръжка на административните дейности по проекта на ЗБНЗОК за 2026 г. са в размер на 17 709,1 хил. евро.

Средствата за здравноосигурителни плащания за 2026 г., са в размер на 4 933 102,8 хил. евро, което представлява увеличение с 395 960,6 хил. евро спрямо ЗБНЗОК за 2025 г.

Управителят на Здравната каса в оставка Петко Стефановски съобщи, че Надзорният съвет на НЗОК одобри изготвения бюджет.

От изразените становища по време на обсъждането стана ясно, че Тристранката принципно подкрепя проектобюджета на Здравната каса за 2026 г.

По-рано от Българската болнична асоциация излязоха в позиция преди заседанието. В нея се посочва, че от асоциацията подкрепят усилията на правителството за приемане на бюджет, който да гарантира стабилността на здравноосигурителната система, но настоява при обсъждането му да бъдат отчетени реалните разходи на болниците.

От организацията посочват, че между 2021 и 2025 г. разходите на лечебните заведения са нараснали средно с 85%, докато цените на клиничните пътеки не отразяват това увеличение. Според асоциацията това поставя болниците под сериозен финансов натиск.

ББА приветства увеличението на бюджета на НЗОК, но настоява да има гаранции, че всички средства от здравноосигурителни вноски и държавни трансфери ще се използват единствено за здравеопазване. Организацията призовава и за по-строг контрол, повече прозрачност и ефективност при разходването на публичните средства.

Според асоциацията още при подготовката на бюджета за 2027 г. трябва да бъде въведен предвидим механизъм за актуализиране на финансирането на болничната помощ, който да отчита икономическите промени и реалните разходи на лечебните заведения.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google