Три години след кризата с КТБ темата остава гореща. Ако в началото на труса се питахме чии пари могат да бъдат спасени и чии не, сега въпросите са кой какво е предлагал по време на срещите при президента Росен Плевнелиев.
Каквото и да се съдържа в стенограмите, фалитът на КТБ струва 3,5 млрд. лв. поне засега.В тях не влизат загубите на големите вложители.
3,5 млрд. лв. струваше на фонда за гарантиране на влоговете, а и на държавата покриването на гарантираните депозити.
С тези пари бихме могли да построим няколко магистрали. Да се даде работа на хиляди. Над 635 хиляди българи можеше да бъдат наети на работа за една година на минимална заплата.
Продължават дебатите кой е виновен за грабежа и можело ли е да бъде спасена банката. Както и кой е предлагал да бъде въведена банкова ваканция или с други думи банките да бъдат затворени за известно време, за да не се разпространи заразата от КТБ и към тях.
Също чия е била идеята да бъдат защитени всички депозити. Дали обаче стенограмите ще дадат отговорите на тези въпроси?
Връщайки лентата назад, трябва да припомним, че имаше различни сценарии за КТБ – включително одържавяване.
Три години по-късно въпросителните остават.
„Аз очаквам от тези стенограми да стане ясно кой е бил за спасяването и кой е бил за това да бъде унищожена за да бъде наказан нейния собственик”, коментира икономистът Георги Кадиев.
Според вложителите, които съдят БНБ и държавата, информацията от стенограмите ще им дадат нови козове.
Едва ли от стенограмите ще стане ясно кой е виновника за фалита на банката.
Явно казусът КТБ ще продължи да създава напрежение. Най-малкото 3 години по-късно наказани няма.
