Шест партии със сигурност влизат в следващия парламент. Това сочат данните от проучване на „Тренд“ по поръчка и финансирано от вестник "24 часа", посветено на нагласите на българите спрямо предстоящите парламентарни и президентски избори. Изследването е реализирано в периода между 1 и 7 ноември.
Изравнени сили между БСП и „Продължаваме промяната“ в битката за второто място.
ГЕРБ задържа лидерската си позиция с 22,9% със сериозна дистанция от втория, която е близо 8% от заявилите, че ще гласуват. Основната интрига ще е за втората позиция, за която спорят БСП (15,1%) и „Продължаваме промяната“ (14,8%), като разликата между тях е само 0,3%.
Формацията около Кирил Петков и Асен Василев разполага с по-голяма периферия от социалистическата партия и при по-висока избирателна активност може да се окаже на втора позиция. Твърдият и мобилизиран електорат на БСП би имал по-сериозна относителна тежест при по-ниска активност, смятат социолозите от „Тренд“.
„Има такъв народ“ заема четвърта позиция с 12,8% от гласуващите, следван от ДПС с 10,3%. „Демократична България“ събира подкрепата на 9,1%.
Под парламентарната бариера, но с шанс за представителство, е „Възраждане“ с 3,6% и „Изправи се БГ! Ние идваме“ с 3,3%. Партията на Красимир Каракачанов остава с подкрепата на 2,2% от гласуващите.
Избирателна активност на парламентарните избори
Декларативната избирателна активност за предстоящите предсрочни парламентарни избори е 55%. Може да се очаква да гласуват малко над 3 милиона български граждани. От избирателните списъци това би било активност от около 45%, уточняват от „Тренд“.
Президентската битка
Структурата на подредбата на президентските избори изглежда доста по-ясна от тази на парламентарните избори и трудно би могло да се очаква разместване в нея. Двойката Румен Радев-Илияна Йотова заема лидерската позиция в подреждането с 46,8%, следвана от Анастас Герджиков-Невяна Митева с 24,4% от гласуващите. Твърда трета позиция на Мустафа Карадайъ-Искра Михайлова (9,9%), които успяват да мобилизират целия електорат на ДПС.
Четвърта позиция заема двойката Лозан Панов-Мария Касимова-Моасе с 6,4% от гласуващите. Следват Костадин Костадинов-Елена Гунчева с 3,1%, Милен Михов-Мария Цветкова с 1,6% и Луна Йорданова-Иглена Илиева с 1%.
Избирателна активност на президентските избори
Декларираната активност на президентските избори е малко по-ниска от тази за парламентарните – 53%, като това би означавало малко под 3 милиона български граждани упражнили правото си на глас на вота за държавен глава. От избирателните списъци това би било активност от около 43%.
Ще има ли втори тур на президентските избори?
Вторият тур на изборите за държавен глава изглежда почти сигурен.
Само изненадващо висока избирателна активност евентуално би могла да повиши вероятността за изход на изборите в един тур.
Проучването на „Тренд“ е по поръчка и финансирано от вестник "24 часа", посветено на нагласите на българите спрямо предстоящите парламентарни и президентски избори. Изследването е реализирано в периода между 1 и 7 ноември чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" чрез таблет сред 1013 души на възраст 18+.
