30% от българите смятат, че мерките срещу разпространението на COVID-19 трябва да са по-строги. Сходен дял се е отчитал и през април. През месец май обаче едва 11% са искали по-строги мерки.
Това сочат данните от проучване на „Тренд“ по поръчка на в. „24 часа“, направено в периода 2-10 ноември.
39% са тези, които през май месец смятат, че мерките трябва да бъдат по-леки, като през ноември едва 15% споделят това мнение.
Отношение към различни мерки, които държавата е въвела или се обсъждат
Запазване на дяловете по отношение на миенето на ръце като мярка за предпазване от коронавирус се отчита през месец ноември спрямо април тази година – 93% към 92%.
През ноември месец се отчита повишаване на дела на хората, които декларират, че носят предпазни маски – 88% към 70% през месец април.
82% е делът на българите, които посочват, че спазват физическа дистанция при общуването с хората, а 14% посочват, че не спазват такава. 79% от хората посочват, че избягват събирането с много хора.
Като предпазна мярка срещу коронавируса 37% от хората пият витамини/ хранителни добавки, а 70% използват дезинфектанти по-често.
Отчита се повишаване на подкрепата по отношение на задължителното носене на маски - 76% през ноември спрямо 64% през месец април.
Същевременно се отчита намаляване на подкрепата за затваряне на всички ресторанти, барове, фитнеси и други места, в които се събират повече хора. 36% от хората подкрепят тази мярка през месец ноември, докато през април този дял е 82%.
По отношение на широко коментираната тема със затваряне на детски градини, училища и университети, 31% подкрепят затварянето на университетите, а 51% са на противоположното мнение. Да се затворят училищата изцяло за ученици от 1. до 12. клас среща подкрепа от 28%, а 57% не споделят това мнение. Детските градини и тяхното затваряне са съответно с 25% обществена подкрепа.
Особено ниски нива на подкрепа се отчита по отношение на забрана на гражданите да се разхождат в паркове и градини, забрана за пътуването с автомобил извън града, в който живеят, да се излиза от дома само с декларация за причина за излизането.
Едва 12% от българите смятат, че трябва да се забрани на гражданите да излизат от дома си с изключение на ходене до магазин, аптека или до работа. Този дял през април е срещаше подкрепа от 55% от българите.
Ваксините
На въпрос дали хората биха се ваксинирали, или не, когато такава ваксина е налична, 26% от българите посочват, че ще се ваксинират, а 45% не споделят това мнение.
Не се отчита особена динамика по отношение на възрастта на хората. Жените са по-колебливи в решението си спрямо мъжете.
Опасения за недостиг на хранителни продукти и лекарства
Спад в опасенията спрямо месец април се отчита сред българите по отношение на недостиг на хранителни продукти (25% през ноември спрямо 42% през месец април), консумативи за дома (20% спрямо 33% през април), горивата по бензиностанциите (15% през ноември спрямо 25% през април).
По отношение на лекарствата 41% имат такива опасения през ноември, а през април половината от българите са имали такива опасения.
Сигурност на работното място
През ноември българите се чувстват по-сигурни за работните си места спрямо април. Липса на опасения за работните си места имат 35% от хората през ноември, докато през април делът е 25%.
Делът на работещите от вкъщи през месец ноември е по-нисък от този спрямо април - 18% спрямо 35%.
Спестяванията се топят
Увеличил се е значително делът на хората, които посочват, че нямат спестявания – 42% през ноември спрямо 24% през май. Намалели са дяловете спрямо предходните изследвания на хора, които декларират, че един или повече месеци могат да изкарат със своите спестявания, ако са без доходи.
Физическо и психическо състояние във връзка с пандемията
Запазват се високи дяловете на хората, които посочват, че повечето време прекарано вкъщи влияе отрицателно върху общото им физическо и психическо състояние – 45% през месец ноември спрямо 52% през май и 47% през април. Едва 6% посочват, че повечето време вкъщи влияе положително върху общото им физическо и психическо състояние.
Кога ще се върнем към нормален живот?
Намалял е делът на хората, които смятат, че в по-кратък срок ще се върнем към нормалния си начин на живот спрямо месец май тази година. Значително увеличаване на дела на хората, които не могат да преценят - 30% спрямо 9% през май. За 28% от хората ще бъде необходимо повече от една година, за да се върнем към нормалния си начин на живот.
Проучването на „Тренд“ е направено по поръчка на вестник „24 часа“ и е посветено на нагласите на българите спрямо разпространението на COVID-19. То е реализирано в периода 2-10 ноември чрез интервюта "лице в лице" сред 1001 души.
