Този разказ много ще ви напомни сюжета на книгата „Не без дъщеря ми“ (Not Without My Daughter, 1987). С тази разлика, че действието не се развива в Иран, а в Дубай. Той е за срещата между майка и дъщеря след повече от 13 мъчителни години раздяла.

Снимка: bTV

Годината е 1998 г., мястото – София. Малкото момиченце на снимката се казва Велизара и това е нейният първи рожден ден.

Днес тя е на 20 години. Казва, че никога досега не се е чувствала толкова щастлива, колкото през последните две седмици. Отново тук, в България.

Бащата на Велизара е сириец, а майка ѝ Марина е българка. През 2002 г., когато Велизара е на 5, заминава за лятната ваканция при баща си, който работи в Чили. В края на лятото обаче той отказва да я върне при майка ѝ в София.

Снимка: bTV

Когато отидохме в Чили, влязохме в един апартамент и видях две деца да играят на земята и друга жена. Помислих, че сме влезли в грешен апартамент, но баща ми ми каза: „Това е твоята нова майка“, разказва Велизара. Тогава вярвала, че майка ѝ ще дойде при нея след няколко месеца.

„Той всеки път казваше: „Още един месец, още един месец“, разказва Марина. Когато обаче не се появили на летището в уречения ден, „просто полудях, бях на успокоителни три дни“, споделя тя.

Нямала никаква информация за дъщеря си. Започнала да звъни на всички телефони, които имала в Чили, но никой не отговарял, включвали се телефонни секретари. „След 10 дни той се обади и каза: „Детето остава при мен!“, спомня си тя.

Снимка: bTV

За Марина започва ходенето по мъките.

„Започнахме да подаваме сигнали навсякъде – Софийска градска прокуратура, МВР, паспортното и нямаше връзка с него, нищо не можеше да се направи“, разказва майката.

Текат мъчителни седмици и месеци. Марина чува Велизара все по-рядко. Обажданията са през скайп или скрит телефон, само няколко думи. Получава снимка на дъщеря си, едва когато тя вече е на около 11.

„Той никога не се смили“, казва майката.

Така минават 13 непоносими години, докато през 2015 г. се случва чудо.

„Обадиха се от паспортно и ми казаха, че лицето Велизара ал Махамид е подала заявление за български паспорт в Дубай“, спомня си Марина. Тя отива в МВР и иска снимката на паспорта. Била открила в LinkedIn профил на Велизара, но нямало снимка, нито информация, не знаела дали това е дъщеря ѝ. Все пак ѝ писала. Момичето веднага отговорило, последвал контакт в Whatsapp.

„Баща ми беше много ядосан. Не му беше приятно, когато му казах, че имаме връзка и си говорим“, разказва Велизара. Споделя, че баща ѝ я карал да се чувства сякаш прави нещо грешно.

Майка и дъщеря решават да се видят в Дубай.

Снимка: bTV

От тази среща минават две години. В началото на юли 2017 г. Велизара решава да избяга от вкъщи, защото мащехата ѝ я тормози. Звъни на майка си, за да ѝ каже, че иска да се прибере в България. Марина алармира кризисния щаб във външното ми министерство.  

Трябваше да реагираме много бързо – да я приберем в консулството, за да гарантираме безопасността ѝ, казва зам.-министърът на вътрешните работи Георг Георгиев. „Нашата грижа беше да изведем Велизара колкото се може по-бързо от държавата и да я върнем в Европа и в България“, допълва Георгиев.

Снимка: bTV

Но се появяват неочаквани пречки – полицията задържа Велизара на летището, след като мащехата ѝ или показва фалшиви документи, или се представя на летищните власти като нейна майка.

Дипломатите ни обаче откриват преведен актът за раждане на Велизара и доказват, че майка ѝ е в България.

Със следващия полет момичето вече лети към България.

Сега майка и дъщеря казват, че най-хубавото тепърва им предстои. Заедно.

След излъчването на историята на Марина и Велизара в bTV Новините, вчера бащата – Алуан Махамид, се свърза с нас от Чили.

Снимка: bTV

Самото дете, като остана пет месеца тук с мен, видя моя живот, с нейните сестри и братя, хареса ѝ, сама не искаше да се върне, твърди той.

Казва, че пътува много и на година е вкъщи по два-три месеца, но в тези моменти давал на дъщеря си да говори с майка си.

Махамид живее в луксозен дом, от който ни изпрати видео, за да да докаже, че условията за живот на Велизара в Дубай са над българските стандарти.

Снимка: bTV

„Никога, никога, никога, и майка ѝ знае това нещо, че никога не съм я карал да прави нещо насила“, казва той.

Мога и искам да правя много и различни неща, неща, които там не можах да правя, защото той не ги харесваше или казваше, че не са за жени, споделя сега Велизара.

Снимка: bTV

Аз съм мюсюлманин, просто така са нашите обичаи. Най-голямата глезана в къщата беше, аз много я обичам, пък твърди бащата. Споделя, че не знае защо дъщеря му е избягала, но ако е вярно, че е щастлива, се радва за нея.

Вижте цялата история във видеото:

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!