Има ли бъдеще специализираното правосъдие у нас – търсенето на отговор на този въпрос събра в „Бояна“ магистрати и политици от България и ЕС. Още с първите си две изказвания международната конференция се превърна и в поле на пореден конфликт между главния прокурор Иван Гешев и правителството, представлявано от правосъдния министър Иван Демерджиев.
Обвинител №1 пламенно защити сегашните спецструктури, като видя в призивите за закриването им политически удар срещу законността и правата на гражданите, докато министърът посочи с конкретни примери и данни, че ефективността на този вид правосъдие у нас вече десетилетие остава ниска и силно зависима от това дали разследваните лица са близки до силните на деня.
Чии проблеми решаваме?
Според Гешев законовите промени се случват „без конструктивен и професионален дебат, лишен от лични интереси“: „За съжаление сме изправени пред политически опит за пробив в правото и законността, маскиран като реформа и борба с престъпността. Трябва да си отговорим като общество искаме ли правила за всички или искаме те да не се отнасят за шепа богоизбрани. Искаме ли революционно извънредно законодателство, което да заличи прогреса, постигнат след влизането в ЕС, което може да застраши правилата на гражданите?“.
Главният прокурор разгърна тезата си, като от думите му се разбра, че закриването на спецправосъдието означава „да решим проблемите“ на определени преследвани от него лица. Той подчерта, че прокуратурата е готова да участва в разговори за реформи и те трябва да включват не само съдебната система, но и МВР, контролните органи, спецслужбите и т.н.
Има ли смисъл от спецправосъдие?
Следващото приветствие беше от Демерджиев. Той даде конкретни данни за съседна Румъния – през 2016 г. 1273 представители на високите етажи на властта са били обвинени, 870 присъди са влезли в сила. „Всички знам колко са обвинените и осъдените в България – сравнението не говори добре за ефективността на българските институции“, отбеляза правосъдният министър.
Той напомни и докладите за върховенството на закона от Европейската комисия, които подчертават малкия брой окончателни присъди за корупция във властта. Демерджиев отбеляза и че санкционирането от САЩ на български граждани, сред които – държавни служители, се посочва от Държавния департамент като най-голямата му антикорупционна акция.
„В тази ситуация българската спецпрокуратура не оправда своето съществуване, като показа различен стандарт към уличените в корупция, независимо дали са в близки отношение с представители на властта, или са в конфликт с такива“, подчерта министърът на правосъдието.
Какво може да се направи?
Иван Демерджиев посочи, че мнението на самите магистрати от двете специализирани съдилища е, че при действащата нормативна уредба компетентността им е твърде разширена и вместо това тя трябва да се ограничи до определен род дела. Такава е позицията и на правосъдното ведомство.
Той очерта два варианта за действие – специализирани отдели към апелативните и окръжните съдилища или прокурори със специална подготовка към общите съдилища.
