Журналистите в телевизиите са били подлагани на най-силен натиск, показва изследване на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) за свободата на словото през 2013 година.

Според анализаторите важна подробност е, че според 57% от всички анкетирани, натискът е системен и редовна практика, едва една трета от журналистите казват, че този натиск е бил епизодичен.

60% от журналистите, работещи в телевизионни медии, заявяват, че са били обект на натиск, в печатните процентът е 47 на сто, в интернет - 41 на сто. „Най-свободни” се оказват радио журналистите - едва 31 на сто от тях са се оплакали от упражнен натиск, уточни авторът на изследването Борис Киров от Икономическия институт на БАН.

Проучването, в което са участвали 168 журналисти, показва още, че като цяло 46% от тях са били обект на натиск.

Икономическият натиск е далеч по-мощен и присъстващ от политическия в българската медийна среда. Над две-трети от анкетираните считат, че медиите им са по-скоро независими от политически натиск. Публичните медии са по-голям обект на политически натиск, отколкото колегите им в частния сектор. Същото важи и за журналистите в провинцията, в сравнение с тези в столицата.

С твърдението, че медията, в която работят, е напълно независима от икономически натиск, напълно съгласните са едва 16,6 процента, а несъгласните - 38,5 на сто.

Проучването констатира, че като цяло българските журналисти редовно стават жертви или свидетели на натиск, както отвътре - от редактори и собственици, така и отвън - от рекламодатели, политически и икономически субекти.

Участниците в анкетата, които считат, че опитите да се повлияе на съдържанието на журналистическите материали са практика в българския медиен пейзаж, са 86,98 на сто. Нито един респондент не е определил това като "несъществуващо явление".

Голяма част от журналистите - 30,8 процента, заявяват, че не е нужно да им бъде оказван натиск, защото така или иначе са принудени да се самоцензурират в работата си.

Журналистите, започнали на нова месторабота през последните две години, са подложени значително повече на натиск, отколкото колегите им с по-дълъг стаж в дадена медия, сочи проучването.

Тези, които са били обект на натиск, са свръхпредставени в групата на тези, чийто доходи са намалели, докато колегите им, които не са били притискани, присъстват далеч повече в групата, чиито доходи са се увеличили.

Над 65 процента от анкетираните дават лоша оценка на свободата на словото в България, а за 29 на сто тя е задоволителна. Според тях е настъпила цялостна деградация на професията журналистика - в очите на обществото и във възприятията на самата гилдия.

Медийният експерт Нели Огнянова коментира, че най-големият проблем на средата у нас е медийната концентрация и липсата на прозрачност на собствеността. Като други проблеми в професията тя определи поръчковата журналистика, липсата на защита на журналистите и финансирането на медиите.

„Подобно изследване у нас се прави за втори пореден път”, каза Ирина Недева, журналист от БНР, един от организаторите, цитирана от БГНЕС. Според нея тази година има малък напредък и той се състои в това, че във второто изследване анонимните участници са били с една трета по-малко.