Средата на август. Море, планина, слънце, почивка. Това изглежда логичният избор за отпускарския сезон. Плановете ми обаче тази година включваха локация, която от години желаех да посетя. Винаги съм гледал с интерес към периода от Втората световна война и събитията, които се развиват преди, по време и след нея.
Има толкова много неща, които да се научат и анализират, и от които да се извлекат поуки. Отправих се към място, напоено с кръв, сълзи и толкова много мъка. В случая тези думи не са просто цветуща метафора, която да придаде сила на казаното, а самата истина. На 72 километра от Краков, Полша, се намира едно от най-тъжните места на планетата: концлагерът Аушвиц-Биркенау.
Когато тръгнахме с микробусчето към Освиенцим, ни беше прожектиран документален филм, от който всеки можеше да придобие минимална представа за това, което го очаква. Чухме факти и разкази, обогатили познанията ни за този период. След малко повече от час пътуване дестинацията беше достигната. Посреща ни полякиня, на около 65 години, която ще бъде гид на групата в следващите 3 часа. Предупреждава ни, че ще има места, където снимането няма да е разрешено. Допълва, че за нея всяка една обиколка е емоционална, защото има много роднини и приятели, които са преживели ужаса на концлагера. Моментално енергията на това място се отразява на твоята собствена. Не може да останеш безразличен към това, което виждаш.
Историите тук са безброй. На всички загинали, на роднините, на малцината оцелели. Всяка една е способна да те разстрои за секунди. Случилото се е брутално, трудно за осмисляне и невъзможно за възприемане. Гидът започва разказа, а с това се настани и мълчанието в групата. Осезаема е разликата в поведението на посетителите спрямо всякакви други исторически и туристически места. Тук няма закачки, селфита, усмивки и опити за оригинални снимки. Има смирение, тъга и много емпатия. Близостта във времето (изминали са 85 години от събитията) също допринася за това да те побият тръпки.
Преведоха ни през стая с купчина обувки, куфари и посуда. И до днес се виждат по куфарите инициали – имена и адрес на собственика. Лъжата на нацистите към затворниците, че ще могат да си вземат вещите, след като приключат с работата в лагера, им е давала надежда. Такава, която с времето е избледнявала и избледнявала, докато не изчезне изцяло.
Зад едно от стъклата има милиони кичури коси. Военните я взимат от жертвите за изработката на въжета и дрехи. Загиналите са проверявани и за златни зъби, които са изтръгнати и претопявани. Нацистите не оставят нито едно безжизнено тяло, без да бъде проверявано за нещо, което считат, че ще им бъде полезно във войната.
Две от помещенията са изключително тежки за психиката. В първото могат да се видят многобройни картони на затворниците, с които са били регистрирани. Добавя се и символът за различаване на затворника. Има 10 категории: политически, асоциален, криминален, Свидетел на Йехова, хомосексуалист, съветски военнопленници, полиция и превъзпитание. На стената има хиляди снимки на загиналите. Израженията на лицата на хората... Това няма забравяне! Няма думи, които да опишат ужаса, тревогата и отчаянието им. Погледът казва всичко…
Другото помещение е още по-зловещо. Блок 11. Стаята за наказание, наричана и „Блокът на смъртта“. Представете си мазе. Тясно, тъмно и с нисък таван. Няколко вида килии за различни изтезания. Работа цял ден на жарко слънце или на -25 градуса (каквито са били температурите през зимата). След края на изтощителния работен ден четирима са затворени едновременно в клетка с площ от около 1 квадратен метър. Няма нито един предмет вътре. Малкото пространство не им позволява да седнат на земята и затова носи името „Стаята на правостоящите“. На практика нямаш възможност да спиш дни наред, а трудът през деня не спира. В друга килия са затворени около 20 човека. Процепът за дишане е толкова малък, че въздухът е крайно недостатъчен. Това води до смъртта на половината до сутринта.
Гладът, мръсотията, липсата на вода и непосилният труд водят до редица епидемии и болести. Тиф, дизентерия, туберкулоза, малария, менингит са само малка част от заболяванията, хващали затворниците в тежката си прегръдка.
Представете си редица от 50–60 дупки за тоалетна, за която чакат 16 хиляди души! Да, точно така, 16 хиляди! Всеки е имал време около 30–40 секунди за тоалетна преди старта на работния ден. Затворниците са наблюдавани бдително от пазачи. Нощем излизането извън постройките е било строго забранено. При нужда се ползва личното канче или чиния, която на сутринта може само да бъде изплакната, преди да се ползва за дневната порция чорба. Тази потресаваща и гнусна история се е повтаряла ежедневно.
Натъпкани хора в тухлени и дървени бараки, системен психологически и физически тормоз, глад, замъгляващ съзнанието. Всичко това води и до затворници, които не издържат. Предпочитат да се хвърлят на електрическата ограда, отколкото да продължат това съществуване. В този момент нашият гид се разплака. Въпреки че разказва тези истории вероятно всеки ден, те продължават да провокират емоции, които всеки от групата изпитва заедно с нея.
В Биркенау ставаме свидетели на огромната площ, на която се е простирал лагерът на смъртта. Голяма част от дървените бараки са унищожени или са се сринали с годините, но всички комини по земята са автентични. Крематориумите и газовите камери са взривени от нацистите в момента, в който разбират, че губят войната и трябва да заличат всякакви доказателства за зверствата си.
Тук са мемориалните плочи с един и същи текст на различни езици в памет на убитите мъже, жени и деца. Дългата влакова линия, телената ограда, наблюдателниците за войниците и съхранените бараки действат като машина на времето. Съвсем ясно може да пресъздадеш в съзнанието си картината, която за нас е само история и минало. За 1 милион и 200 хиляди души е било съдба. Такава, която никой не е трябвало да има
Аушвиц-Биркенау е най-бруталната машина за масови убийства. Оставя незаличима следа в историята и показва грозното лице на човешката натура. Трезвото разбиране за мащаба на ужасите може да се случи на това място и с посещението му се придобива по-ясна представа за събитията от 40-те.
Събития, които никога не трябва да се повтарят!
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
