Един от първите доброволци в борбата с ебола в Гвинея е българин. Стефан Йосифов работи за "Лекари без граници". През последните 8 години е на различни мисии в Африка. През април получава обаждане - търси се екип за Гвинея - една от държавите, засегнати от ебола. Три дни по-късно вече е в столицата Конакри.
„Когато тръгнахме не знаехме какъв е размерът и за какво става въпрос. Когато си там, нямаш време да те е страх. По-скоро трябва да се действа”, разказва той.
Той отговаря за доставката на храна, вода, лекарства, защитни облекла, за изграждането на нови помещения. Казва, че мерките срещу епидемията са закъснели: „Едно от главните ни задължения беше да дезинфекцираме всички извори на зараза.Там, където сме намерили болен, дори да е умрял вкъщи, наш екип отива на място - пълна дезинфекция, вади се всичко и се изгаря. Това е много важно, така ограничаваме разпространяването на инфекцията”.
Стефан разказва, че за избухването на епидемията, причините са лошата хигиена и някои местни традиции- като яденето на сурово месо и погребалните ритуали.
„Тялото е цялото в кръв. Когато го мият, местните хора не ползват ръкавици, не са изолирани, и тази традиция води до зараза. Самото тяло кърви и е толкова заразно, че дори със здрави ръце човек може да се зарази”, разказва Стефан Йорданов. Така болните стават все повече. Предполага се, че един от тях –търговец, търси медицинска помощ в столицата и така пренася заразата.
Един от първите случаи, с които българинът се сблъскал, е на най-оживеното място - пазарът. Вирусът е заразил търговец на плодове: „Беше заболял и умря на място. Изгорихме този бутик, но до него какво - та той бе на един метър от другите. Сложна е ситуацията”.
Преди два месеца Стефан Йосифов се завръща в България, но още преживява историите от центъра на епидемията и следи какво се случва в борбата с вируса.
„Най-драматичната история бе смъртта на семейство лекари. Те бяха от първите. За едва седмица си отидоха и двамата и те го знаеха. А най-щастливата, когато от изолационния център излезе едно здраво момиче. От центровете излизат предимно трупове. Първото, което излезе здраво, бе едно 19-годишно момиче и бе голяма радост”, допълва той.
Стефан Йосифов е приел професията си като призвание и се готви за нова мисия - отново в сърцето на Африка.