Св. Синод се обяви против приемането на още бежанци в страната. В официално обръщение Българската патриаршия заяви, че трябва да се решават проблемите на войната, която е предизвикала тази криза.
В съобщението от Светия Синод пише още, че православната църква изпитва състрадание и призовава към солидарност с всички бежанци. За тези, които вече са пристигнали в страната, „е редно като християни и като общество да се погрижим доколкото можем и ни стигат оскъдните ресурси”.
Патриаршията призова правителството да повдигне пред световната общност въпроса за незабавно прекратяване на войните в Близкия Изток и Северна Африка. Според Синода трябва също да се обсъди дали не става въпрос за религиозно прочистване на размирните територии от христянството като религия.
Цялото обръщение вижте на следващите страници:
Извънредно обръщение на Св. Синод на Българската православна църква - българска патриаршия
по повод кризата с бежанците,
ВЪЗЛЮБЕНИ братя и сестри,
Многократно през последните месеци в публичното пространство се поставя въпроса каква е позицията на Българската православна църква по отношение на т.нар. „бежански проблем". Както обикновено Църквата ни бива обвинявана в пасивност. Пасивност като позиция и пасивност като действие. Нека се знае, че в хилядолетния опит на Православната църква не се предвижда вземането на прибързани решения, продиктувани от моментни ситуации. Нито пък вземането на решения под влиянието на популистки съображения и с намерение да се угоди на някакво мнение, което се приема в дадения момент за меродавно. По своя характер Православната църква е длъжна да мисли с категориите на Свещеното Писание, Божиите заповеди, така също и с категориите на историята, което означава да промисля позициите и решенията си с оглед на последствията от дадени събития и как те биха се отразили дългосрочно на православния народ, на паството ни, което Господ Иисус Христос е поверил на нашите грижи. Това се отнася особено за ситуации като тази с бежанската криза. Ситуация, която по своя характер, освен моментните въпроси на материалното обгрижване и материалната солидарност с прииждащите тук хора, поставя въпроси за стабилността и съществуването на Българската държава, по принцип. Както и въпроса за това в какъв духовен контекст, в каква духовна среда, ще пребивава православния български народ, ако този поток продължи до степен, в която да бъде разместен съществуващия етническия баланс на територията на нашето Отечество България, която Бог е определил православния наш народ да обитава. През последните месеци сме свидетели на вълна от прииждащи от разорените от война страни на Близкия Изток и Северна Африка и търсещи прибежище в европейските държави хора. Вълна, която придобива всички белези на нашествие.
Нека няма никакво съмнение за това, че Православната църква изпитва състрадание и призовава към солидарност с всички тези хора, които вече са попаднали сред нас и действително, а не мнимо се нуждаят от грижа и материална подкрепа според възможностите ни. Но нека е също така ясно, че Православната църква е категорично против войната, която е причина за това човешко нещастие. Църквата винаги изследва причините за нещастието и призовава към отстраняването на причините. Битката с последствията, ако не бъдат отстранени причините за явлението, е обречена. Ние помагаме и ще помагаме с каквото можем на бежанците, които вече са попаднали в нашето Отечество, и не ги делим по вяра и народност, но считаме, че нашето правителство в никакъв случай не трябва да допуска в страната ни повече бежанци. За тези, които вече са тук, е редно като православни християни и като общество да се погрижим доколкото можем и ни стигат оскъдните ресурси, но повече не. Който е създал повода за този проблем, той да го преодолее, не е редно православният български народ да плаща с цената на изчезването ни като Държава.
