След скандала с „Кембридж аналитика” и данните, които са използвани от „Фейсбук” потребителите, до края на месеца Мария Габриел, комисар по цифровата икономика и общество, подготвя така наречената комуникация свързана с фалшивите новини, което вероятно ще бъде в по-широк обхват и ще визира дезинформацията като явление. Европейската комисия обаче се е отказала от законодателно решение за борба с фалшивите новини, а в стратегията им ще се акцентира върху образоването на потребителя. Предвижда се и създаване на платформа с проверители на факти, които да се противопоставят на дезинформацията в социалните мрежи.  На 25 април ще бъдат обявени и мерките спрямо големите интернет платформи. В Европа, за да се обработват данни, потребителят трябва да е съгласен и да е наясно какво се случва с тях, коментират от Брюксел. Този случай ще има последствия и в Европа, строгостта на опазването на личните данни ще се прилага както за „Фейсбук”, така и за останалите компании от сектора на информационните и комуникационни технологии. 

Къде ще се намира Европа на глобалната карта на иновациите и колко е готов старият континент да отдели за този процес?

Онлайн платформите за съдържание са съществена част от този процес. Това обаче прехвърля риска към потребителя, досега се контролираше през директивата за електронна търговия и свалянето на незаконно съдържание в интернет, но има все повече съдържание в интернет, което се смята за незаконно или се вписва в определение за език на омразата, без да се застрашава обаче свободата на словото, обясняват експертите по онлайн платформите в Брюксел. Те търсят подход за регламентиране на цифровата сфера между подхода на САЩ и Китай – американският да се разчита на частни субекти, които контролират, а в Китай това да правят държавните органи. 

Новият финансов период и планът за дигитализацията 

Миналата година се обсъждаха пет сценария в Европейския съюз по отношение на финансовата рамка. Един нетен донор като Великобритания напуска ЕС и трябва да се покрие дупката, която се отваря. Ще се мисли за нови ресурси и част от финансирането ще бъде ограничено. Цифровизацията е един от аспектите на единния пазар, Европа трябва да мобилизира ресурсите си, за да се справи с конкуренцията на САЩ, Китай и Бразилия.

Има два потока за финансиране – изследвания и иновации, като нанотехнологии, роботика, интернет от следващо поколение и изкуствен интелект. В това се влагат 12 милиарда евро на европейско ниво и се управляват централно, половината ще отидат за широколентов интернет. В изкуствен интелект САЩ инвестират четири пъти повече от Европейския съюз, а това е важно за европейската икономика. В Германия е имало високо изчислителна машина, но тя е на 9-то място, сега трябва да искат от САЩ или Китай. Необходима им е такава инфраструктура вътре в Европа и да има финансиране на европейско ниво. Това е важно в стратегически план, защото може да се отнася за критична инфраструктура, освен това е нужно за модернизиране на бизнеса, категорични са експертите в сектор дигитална икономика.

В момента Европейската комисия води преговори с Г20 и ОИСР за дигиталното облагане, защото в Европа данъчното облагане е свързано с физическо присъствие. Но правилата от данъчна гледна точка трябва да обхванат и дигиталните компании, които макар и да не са базирани физически в Европа, правят бизнеса си там. Обсъждат се предложения в краткосрочен и дългосрочен план да се облагат интернет гигантите със съществено присъствие в ЕС, които присъстват и използват данните на потребителите на европейския дигитален пазар. Ще се облагат компании с доходи над 750  милиона или поне 50 милиона евро оборот в Европа. 

Европейските инвестиции в кибер сигурност

Средно 400 инцидента годишно регистрират в Европейската комисия в последните три години, като от европейските институции не желаят да конкретизират източниците на атаките и дали те идват от Русия.

20 процента от докладваните проблеми са били фалшива тревога, но 10 на сто от инцидентите са били сериозни, научи bTV от високопоставени служители в европейските институции. Три пъти е увеличен бюджетът за кибер сигурноост в Европейската комисия в последните няколко години. Служителите се проучват внимателно и се е случвало да бъдат извеждани служители, които вече са назначени. Кибернетичната защита в европейските институции е направена на нива, така че проникването в системата не дават достъп до всички нива на информацията. До средата на 2020 г. от европейските институции се надяват да бъдат в по-добра кондиция да отговарят на хакерски атаки, като експертите по кибер сигурност смятат за най-уязвимо звено крайния потребител. Само в Европейската комисия има 35 хиляди служители и 50 хиляди работни места с компютри. Но в звената за кибер сигурност осъществяват активен лов на хакери, които с различни цели опитват да проникнат в информационните им системи, за да получат различна информация от данни – от   свързани с Брекзит, до търговска или финансова информация.