За мен най-добрият празник е Коледа, празникът на уюта. Навън винаги имаше много сняг, а вкъщи много топло и така се създаваше един уют. Не признавам Коледа без сняг. Коледа беше придружена с една много хубава радост. Баща ми обичаше да ни създава радост. Навън винаги чакаше една шейна от съседно село, конете винаги бяха със звънци, слагаме кожухчетата. Имаше нещо много романтично, и вали, вали сняг. Това разказа Стоянка Мутафова в интервю за предаването „Тази сутрин”. Тя си спомни още:
„Като тръгнеше шейната, звънците на главите на конете звъняха и ни водеше в някакви гори, много далеч ни се струваше на нас, много приказно, снегът го виждаш в тъмното – един сребърен сняг вали, шейните гладко се пързалят, звънците на конете звънят. Аз мислех, че съм много далеч...от София, от всекидневието, горите ми се виждаха много красиви и много далечни. Фактически това са горите, в които живея аз...
Елхите бяха огромни. Който искаше хубава елха – изваждаш си билет, отиваш в една горска част и която елха си избереш, нея ти отсичат”.
Стоянка Мутафова разказа, че като малка не е вярвала в Дядо Коледа:
„Брат ми вярваше, той беше будалата, а пък аз заплашвах майка ми и баща ми, че ако не ми купят нещо, ще кажа на брат ми...
Сега децата преживяват Коледа главно чрез подаръците, компютри, телевизия, машини други, които са им отворили очите. Дете да вярва че има Дядо Коледа ...едва ли”.
Стоянка Мутафова сподели, че като дете мечтите й са били да има пързалка, да се пързалят, да се снимат на снега:
„Мечтаех да вали толкова много сняг, толкова висок да стане, че да има тунели. Хората усещаха празничното по време на празниците, но празниците като романтика, а сега празничното като имане. Масата повече ги вълнува хората, духовното го няма сега”.
Ето какво пожела на българите Стоянка Мутафова:
„Да се радват на едно звънче, на едно птиче като пее, на една тревичка да се радват, на едно цвете да се радват, на дребни неща, да не оеснафяват, да не се увълчват, да не се озлобяват, да бъдем по-добри”.
