Какво по-хубаво има от това да те обичат – това каза пред bTV навръх 75-ия си рожден ден популярният български актьор Стефан Данаилов.
Любовта в отношенията на хората по някакъв начин трябва да се поддържа, убеден е той.
„Важното е да си откровен в любовта си, това да не бъде тип лицемерие. Много съм мразел фразата „Обичам те” да става формална. По-добре да я кажеш рядко, когато усещаш това чувство, отколкото за да демонстрираш някакво чувство”, каза още Стефан Данаилов.
Какъв е той като мъж, човек и колега, разказват три дами, които са имали удоволствието да бъдат негови екранни партньорки:
Виолета Гиндева
„Ние бяхме два последващи класа в НАТФИЗ, тогава ВИТИЗ. Те бяха по-големите, батковците и каките, ние бяхме след тях. И в това общуване като студенти - там сме се запознали някъде, но аз не помня кога е било първото ни запознанство. Разбира се, съдбата така се стече, че работихме много заедно и, бих казала, интересно и успешно.
Когато снимахме един от епизодите на „Черните ангели”, когато моята героиня и неговият герой отиват пред дома на черния генерал и трябва да го убият, да го разстрелят. Но голяма изненада, всеобща за всички ни, върви камерата, снима, дойде ред да насоча пистолета – не мога да натисна спусъка! Четири дубъла един след друг, стигаме до там и не мога да натисна спусъка! Всички се видяхме в чудо, аз рева, въобще голяма драма!
И тогава Стефан се обади и вика: Виж сега, същата история имах в „На всеки километър”, само че там трябваше да стрелям с автомат! А ти с някакъв пистолет. Въпросът е веднъж да натиснеш спусъка. Аз като натиснах спусъка - край! Оттам нататък стрелям нон стоп, до ден днешен не съм спрял”.
Камелия Тодорова
"Имаше един купон в „Симеоново” на негов приятел, който живееше в същата кооперация, в която той живее. Там се вихреше страшен купон и той се появи по едно време...Тогава го видях за пръв път. Разбира се, аз съм го виждала на снимките на „Черните ангели”, защото участвах в някои от масовките.
Странното беше, когато ме извикаха за снимки на „Търновската царица”, защото вече ставаше въпрос за главна роля. Аз не познавах до този момент добре Стефан. Знам, че всички бяха влюбени в него. Но не знам, някак си на сета, когато снимахме със Стефан, се получи просто една хармония, която никой не може да обясни с думи защо. То е като да срещнеш първата си любов, която става от пръв поглед. И това ни съпровождаше през целия филм. И мога да кажа, че това е нещо, което наистина никой никога не може да забрави. Аз бях влюбена в Стефан. И имах нужда да се чувствам така, защото такава ми беше ролята.
Няма да забравя, имаше един ден, в който аз се гримирах още в 5 ч. и трябваше да снимаме финала на филма. Беше в началото на юни месец. Някъде в 13 ч. Стефан пристигна от снимки и ме попита защо съм гримирана и какво въобще чакам. И казвам: „Чакам да ме извикат за снимки”. „Ма, скъпа! Те няма да те снимат!”. И аз попитах: „Ама защо? Нали ще снимаме финал?!”. „Ами те не знаят какъв ще е финалът”.
Елена Петрова
"Моята среща с него наистина се случи през 1997-1998 г. Снимахме една руско-българска продукция, доста време изкарахме заедно. Той играеше мой баща. И всъщност тогава за първи път имах възможност да бъда в полезрението на Стефан, да бъда част от хората, които имат привилегията да стоят на неговата маса, да бъдат прегърнати.
Когато се срещнахме в „Стъклен дом”, аз не можех да повярвам на късмета си и не можех да осъзная как така аз, Елена, ще си партнирам със Стефан и той ще бъде мой съпруг.
И аз съм от големия списък екранни партньори на Стефан, които са имали радостта и удоволствието да бъдат целувани.
Всички колеги, които са работили с него през годините, знаят, че Стефан не помни текст. И така си правеше нещата, тъй като играеше бизнесмен, винаги в сцените с по-дълъг текст намираше начин да си слага текста в някакви папки, които той непрекъснато мъкнеше със себе си, за да му бъде по-лесно. И все нещо отваряше и гледаше в тия папки, докато си партнира. Или беше много интересен, когато имаме обща сцена и всички трябва да се включат на различни места с дълъг диалог, сядаше на един стол и казва: Сега всички около мен! И започваше да си подрежда текстовете на различни места, на които щеше да се обръща към различните партньори. Просто много ни е разсмивал с това нещо!
Преди седмица ми се обади по телефона да ме покани на неговия юбилей и каза: „Льонка, ставам на 750 години и искам да те поканя на моя юбилей. Не виждам много, но това няма значение”. И аз му казах: „Теб всички те виждат”. За мен той е просто едно хлапе на 75. Обичам те!”.
Какво е да си студент при Стефан Данаилов?
Като силен, но лек характер определя Стефан Данаилов неговата студентка Карла Рахал. „Като критикува, пак го прави така, че да не те заболи”, заяви тя.
„Той ни обича точно толкова, колкото и ние го обичаме, сигурно даже и повече”, отбеляза и Башар Рахал.
И двамата бяха категорични, че никога не го виждали Мастера паднал духом.
