Цените на електроенергията и природния газ, ръстът на инфлацията и натискът ѝ върху бизнеса и домакинствата обсъдиха властта и мениджъри на водещи компании на 15-та годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал".
Форумът беше открит от президента Румен Радев и от служебния премиер Стефан Янев, както и ресорните министри на енергетиката и на икономиката.
Според бизнеса скокове в цената на електричеството и природния газ са обезпокоителни и са стрес за цялата икономика.
По отношение на газа прогнозите са, че цените ще останат високи поне до април-май догодина, когато ще настъпи успокоение.
По отношение на тока най-потърпевши от резкия скок на цените са малките и средните предприятия.
„Сметките им ще намалеят с около 30 лева на мегаватчас електроенергия, тази мярка ще може да се комбинира с помощта от 50 лева мегачатчас за изразходвана енергия, когато тя влезе в сила, това се отнася за целия бизнес, не само за малките предприятия“, каза служебният премиер Стефан Янев.
„Ядрената енергетика няма алтернатива и от гледна точка да се гарантира устойчивост на енергийната система. Приветствам зелената енергия като замисъл и инвестиция в бъдещото, в същото време вярвам, че е неразумно и безотговорно да си затваряме очите пред предизвикателствата по пътя на нейното реализиране“, заяви Янев.
„В Европа се развихри истинска енергийна криза. На това служебно правителство се струпаха всички проблеми, които бяха забавяни, затлачвани в продължение на години и те избуяха сега на фона на една мащабна криза в енергетиката“, коментира президентът Румен Радев.
„Прогнозите са, че успокояване на (цените на газът) може да има през втората четвърт на 2022 г., но при тази променливост на пазара е трудно да правим каквито и да е прогнози“, каза служебният министър на енергетиката Андрей Живков.
bTV потърси и позицията на синдикатите. От КТ „Подкрепа“ цитираха данни на енергийното министерство, според които над 40% от фирмите не са си избрали доставчик на енергия и затова ползват ток на завишени цени. И още най-рано през 2038 г. България ще се откаже от въглищните централи, това е първата възможност, а втората е 2040 г.
