Реликварий с образа на Богородица от епохата на Самуил, който пази мощи на светци и късчета от Честния кръст, е сред последните открития на Перперикон. На финала на археологическия сезон вече е ясно и какво е най-древното име на свещения град.
С разкриването на още декар от Южния квартал на Перперикон археолозите са все по-категорични, че това е Ареа сакра, в която вече са проучени пет храма, 12 ротонди, един скален саркофаг, пет средновековни жилища и много некрополи.
„Вече знаем, че Ареа сакра на Перперикон представлява наистина една огромна зона, а самият Перперикон е най-големият град от късноантичната и средновековната епоха в Източните Родопи“, казва проф. Николай Овчаров, археолог.
Тази представителна сграда от втората половина на IV век със сигурност ще бъде изследвана и догодина. Към този момент прави впечатление това, че елементите ѝ са изключително прецизно изработени, със запазени прагове и зидове.
Сред добре обработените камъни археолозите откриват фигурка на Зевс и други артефакти, сред тях и реликварият.
„Това е един от двата кръста реликварии, които открихме през този сезон. Този още не е отворен. Предполага се, че вътре се съхраняват частици от мощи или частици от Светия кръст“, посочва д-р Николай Бояджиев, археолог.
Вече е ясно и кое е най-древното име на Перперикон.
„Ранното, от късноантичния период, е било Перган или Пергамонт. Това са всъщност обозначения, дадени в картата на римския географ Клавдий Птолемей от II век“, казва Николай Овчаров.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
