В Деня на народните будители телевизионният водещ Лора Добрева, добре позната от ефира на „Преди обед“ по bTV, предприемачът Таня Скринска, учителят и инфлуенсър Ноел Томов и изпълнителният директор на Българската стартъп асоциация Александър Нуцов коментираха причините за ниската избирателна активност и значението на президентските избори.
Разговорът започна с въпроса „в каква България искаме да живеем и защо гражданите трябва да гласуват, въпреки лошото време, дъжда и празничния ден?“.
„Аз не знам как да оправдая хората, които не отидоха да гласуват. Днес имахме твърде много причини да го направим. Според мен беше важно може би повече да се говори каква е президентската роля в нашата държава. И може би това не стана достатъчно ясно на повечето хора, които явно с някаква апатия подхождат към днешния ден“, коментира Лора Добрева.
Според Таня Скринска много хора не осъзнават каква е ролята на президента. Тя смята, че избирателите се мобилизират по-силно, когато на политическата сцена се появи нещо ново и непознато.
„Когато имаме кандидати, които малко или много са познати, сякаш за нас е предизвестено какво ще се случи и нямаме такъв интерес към гласуването“, посочи тя.
По думите ѝ намаляващата избирателна активност показва, че хората губят доверие както в политическата система, така и в предлаганите им лидери.
Александър Нуцов поздрави зрителите с Деня на народните будители и отбеляза, че празникът е личен за него, тъй като има будители в семейството си. Той използва повода да поздрави и майка си, която е учителка.
Според него президентът трябва не само да бъде обединител на обществото, но и да изпълнява ролята на будител.
„Очевидно президентът трябва да бъде освен обединител, тъй като сме доста разединени, трябва да бъде будител, трябва да ни пробужда“, каза Нуцов.
Той подчерта, че президентските избори са важни и за бизнеса, тъй като държавният глава дава визия и посока за развитието на страната.
„Бизнесът и предприемачите имат нужда от това, имат нужда от посока, имат нужда от визия и нужда от предвидимост. Така че и за тях тези избори са много важни“, заяви изпълнителният директор на Българската стартъп асоциация. По думите му предприемачите от неговата общност са активни както граждански, така и като избиратели.
Учителят и инфлуенсър Ноел Томов коментира, че не се е ангажирал с предизборната кампания, защото не е намерил смисъл в нея. Той разказа, че негови бивши и настоящи ученици, които вече имат право на глас, се допитват до него за съвет, но посланията на кандидатите трудно достигат до младите хора.
„Основният проблем е, че те се чувстват сякаш са изпуснали нишката. Вече няма какво, не могат да разберат кое с какво е свързано. Няма яснота по никакъв начин“, обясни Томов.
Водещият припомни, че преди по-малко от година, по време на декемврийските протести, Лора Добрева е била сред хората, които са заявявали активна гражданска позиция. Тогава, по думите му, политическата ангажираност дори е станала модерна.
„И действително беше така“, съгласи се Добрева. Според нея обаче интересът към политиката вече е отслабнал.
„Сега спря да бъде готино. Явно спря да ни е интересно какво се случва в държавата ни“, коментира тя.
Добрева изрази разочарование, че по време на протестите много публични личности и инфлуенсъри са се ангажирали с политическите теми и са обяснявали позициите си, но тази активност не се е запазила.
„Явно обаче ни беше по-лесно да се обединим, когато има срещу какво. А сега, когато трябва да подкрепим нещо ново, защо не сме толкова сигурни в позицията си?“, попита тя.
Таня Скринска също посочи липсата на конкретни политически послания като причина за слабия интерес към изборите. Според нея посланията на кандидатите често са клиширани и не успяват да привлекат вниманието на обществото.
„Общо взето се говори за едно и също, а това до крайна степен е отегчило всеки един от хората, които живеят тук“, заяви тя.
Скринска отбеляза, че в кампанията са били обсъждани и теми, които нямат пряко отношение към президентската институция. По думите ѝ има много мислещи хора, които следят политическите процеси, но когато не чуват смислени и конкретни послания, не намират причина да гласуват.
Разговорът продължи с темата за нагласите на младите хора и желанието на част от тях да търсят реализация извън България. Ноел Томов отбеляза, че все още много младежи предпочитат да заминат в чужбина, но вече се забелязва известна промяна в тези нагласи.
„Масово продължава да седи този мотив: „Гледам навън, искам да избягам, защото това и онова“. И трето, започва вече да се вижда някакъв отлив на това настроение. Масово младите всъщност не размишляват върху това, че може би не е толкова зле. Тук виждат някакви хубави неща, но за добро или за лошо, всички искат да отидат в Ирландия, Германия, Холандия, Нидерландия и т.н. Малко или много този поток е същият, както е бил и когато аз бях млад“, коментира той.
Александър Нуцов заяви, че предприемачите осъзнават значението на гласуването и дават добър пример за гражданска активност.
По думите му от години организацията се опитва да насърчава култура, при която успехът в бизнеса върви ръка за ръка с подкрепата за обществени каузи.
„Освен че постигаме някакъв успех като хора, предприемачи, като бизнеси, е важно и как връщаме обратно на следващите поколения, как развиваме определени каузи – образование, култура, работа с деца и така нататък“, посочи Нуцов.
Той разказа, че организацията подготвя събитие, на което ще бъдат представени предприемачи, инвестирали през последните 10 години в каузи, време и менторство. Според него именно тези примери мотивират младите хора да се ангажират и да търсят собствен път.
„Нашият екип е предимно млад. Хората намират много смисъл, намират кауза, намират добрите примери и следователно те се опитват да подражават, дори да ги надминат. Това е нещо, което ние се опитваме да налагаме“, каза той.
В разговора беше поставен и въпросът за развитието на българската стартъп екосистема, която според данните, цитирани от водещата, е на първо място на Балканите. Таня Скринска коментира, че бизнесът в България по-скоро успява въпреки политическата ситуация.
„Бих казала, че по-скоро българският бизнес се справя въпреки политическата ситуация“, заяви тя.
Скринска отбеляза, че има и компании, които се развиват благодарение на работата си с държавата. Според нея е крайно време да бъдат създадени условия, които да насърчават повече млади хора да остават в България и да се развиват в предприемачеството.
Тя смята, че младите хора са изключително интелигентни, но често им липсват достатъчно добри примери за успешни предприемачи, които да ги мотивират и да им покажат, че могат да постигнат успех и в страната.
„Има една тенденция към това млади хора, дори които учат в чужбина, да се завръщат, аз го виждам. Но това, което основно им пречи, е, че те нямат добър пример тук. Нямам предвид само като личности, които са добри сами по себе си, като хора. Имам предвид добър пример за успешни предприемачи, които наистина успяват да ги мотивират, да ги амбицират, така че да им покажат, че и те могат да направят нещо добро“, каза тя.
В края на разговора водещата попита какво послание би отправила към младите хора, които имат право на глас. Лора Добрева разказа, че самата тя насърчава близките си да участват в изборите, включително брат си, който наскоро е навършил 18 години.
„Аз го казвам впрочем и на брат ми, който съвсем наскоро навърши 18 години. И стана ми интересна тази статистика, че 2-3% гласуват и заради близките си, защото смятам, че това е нещо много полезно, което можем да правим“, обясни тя.
Добрева посочи, че разговаря с баба си, родителите си и брат си, като споделя с тях кои според нея са смислените пътища за развитие.
„Това даже е повод да се видим всички“, каза тя по повод семейното гласуване.
Според Добрева по-младите хора често не разбират защо е важно да гласуват, тъй като политическите теми са представени през крайни противопоставяния и това ги обърква.
„Те никак не обичат такива сложни неща и изпускат нишката действително, защото се объркват откъде да го хванат. Но могат да слушат нас, които пък сме живели малко повече. Плащаме данъци от малко повече време, наясно сме с нещата и можем ние да ги напътстваме в коя посока да взимат решения и те“, допълни тя.
Темата за образованието и гражданската активност на младите хора също беше сред акцентите в разговора. Повод за дискусията станаха протестите във Франция и Германия, както и студентските демонстрации в Сърбия, и въпросът защо образованието може да се превърне в двигател на политическа активност в други държави, докато в България сякаш остава на заден план.
Ноел Томов коментира, че младите хора все по-често се съсредоточават върху собственото си развитие и по-рядко се ангажират с обществени каузи.
„Много по-рядко ще успееш да убедиш някого и всъщност прави доста голямо впечатление, когато има младежи, които отделят време за благотворителност, за каузи и така нататък. Защото малко или много може би сме приучени да гледаме себе си, на нас да ни е добре преди всичко“, посочи той.
Според Томов интересът към протестите е бил силен, но краткотраен. Той обясни това с липсата на достатъчно внимание и желание сред младите хора да навлизат в сложни обществени и политически теми.
„Аз включително също съм в поколението на тези, които вниманието ни е не повече от 30 секунди, освен ако няма в някакъв момент експлозия или нещо различно. И точно както избухна това внимание към протестите, така и се размина, защото се оказа, че трябва твърде много контекст, за да може реално да се ангажираме отново. Нишката беше изпусната“, коментира той.
След това разговорът се насочи към ролята на традиционните медии и социалните мрежи в президентската кампания и до каква степен видеата в интернет са повлияли на избирателите и на кандидатите, достигнали до балотажа.
Лора Добрева изрази съжаление, че именно кратките видеа в социалните мрежи са привлекли най-голямо внимание.
„За съжаление явно клиповете, защото преди малко говорихме какво трябваше да гледаме в социалните мрежи. Ами малко по-рано Крис спомена, че най-гледаното видео е било на Ваня Великова. Как гласува сериозно? Това ли бяха единствените клипове, които ни вълнуват? Надявам се, че ще си вземем поука и следващия път ще гледаме малко повече образователни клипове, за да разберем защо тези избори са важни и как да направим нашия осведомен такъв“, каза тя.
Таня Скринска отново постави акцент върху проблемите в образователната система. Тя даде пример с разговор със своя позната, чиято по-малка сестра учи по същия учебник, по който са учили и майка им.
„То образованието ни е застинало в 60-те години на миналия век. Преподава се по скучен начин, ако не са млади хора като него, които да влязат и да обясняват на разбираем и на човешки интересен език“, коментира Скринска.
По думите ѝ в политическите послания липсва достатъчно ясен ангажимент към образованието като национален приоритет.
Водещата отбеляза, че темата за промените в образователната система предизвиква интерес сред хората, но те искат да я обсъждат през призмата на съвремието, а не на миналото.
Томов също посочи административните пречки като сериозен проблем. „Ние сме фундаментално спрени от тежестта на администрацията и на цялата машина, срещу която се опитваме активно да се борим“, заяви той.
Скринска отбеляза, че предприемачите все по-често се опитват да компенсират недостатъците на образователната система чрез собствени академии, магистърски програми и инициативи в училищата.
„Тоест те кърпят дефицитите в образованието. Аз в последно време си го приех за лична кауза. Даже да повтарям, че всяко четвърто дете в първи клас не говори български език и ние се борим за това нещо от няколко години. Тепърва сега се адресира този проблем. Това нещо е трябвало да бъде адресирано преди 10-15 години“, посочи тя.
Лора Добрева също подчерта необходимостта от държавна политика в образованието. Тя сподели личния си опит както с частното, така и с държавното образование и отбеляза голямата разлика между тях.
„При държавното ми образование аз учих от учебници, от които е учила майка ми журналистика, и отварям ги, и аз казвам...“, коментира Добрева.
В разговора беше поставен и въпросът дали бизнесът може да изисква повече от държавата, тъй като недостатъците на образователната система се отразяват и на компаниите, които имат нужда от добре подготвени кадри.
Според Скринска на първо място трябва да има диалог между бизнеса и държавата, при това на регионално, а не само на национално ниво. Така ще може да се установи от какви специалисти се нуждаят отделните сектори.
Тя подчерта и необходимостта от модернизиране на професионалните гимназии, така че обучението да отговаря на актуалните потребности на бизнеса.
„Изключително важно е ние да вдигнем нивото на професионалните гимназии, да ги адаптираме към съвременните нужди на бизнеса. Защото когато изградим един човек, един професионалист от 14-15-годишна възраст, тогава всичко ще бъде много по-различно“, заяви тя.
Скринска отбеляза, че през последните години се е наложило схващането, че най-голяма нужда има от математици, но обществото се нуждае от специалисти в различни области.
Тя се съгласи, че лидерските академии и инициативите за развитие на млади хора са важни, но предупреди да не се преминава от едната крайност в другата – от традиционното образование към прекомерен акцент върху алтернативни форми на обучение.
„Не трябва да сме толкова крайни и да залитаме от много класическото образование изведнъж в другата крайност, защото това е грешна политика“, каза Скринска. Тя допълни, че младите хора трябва да бъдат подготвени, че изграждането на добър професионалист изисква време и усилия.
Ноел Томов постави акцент и върху необходимостта от разговор за изкуствения интелект в образованието. По думите му тази тема трябва постоянно да присъства в образователната политика.
„Аз като учител забелязвам, че има един момент, в който аз, учител по физика, си помагам с някакви неща. Моите ученици по физика си пишат с тях. Накрая оставяме два паунда да си говорят, най-често един и същи. И всъщност ние сме по средата да си говорим за кафе“, разказа той.
Според Томов образователната система има нужда от обновление и от съвместна работа с институциите, а не въпреки тях. Той подчерта, че добрите инициативи трябва да се развиват в рамките на съществуващата система, но и да водят до промени в нея.
В края на разговора водещата обобщи, че е важно доброто от досегашната образователна система да бъде запазено, но да се адаптира към съвременните условия, така че да се постигат по-добри резултати, вместо на всеки няколко години единствено да се отчита функционалната неграмотност на българските деца.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
