Срочните депозити у нас се превръщат в "изчезващ вид". Банките методично следват курс да обезсърчават клиенти да откриват нови влогове. Стари депозити се преформатират в разплащателни сметки, показва проверка на bTV.

Снимка: btvnovinite.bg

Според експерти дотук се стига заради това, че парите, депозирани в банките, надвишават средствата, които се отпускат като кредити.

"Пазенето" на тези средства в БНБ означава допълнителни разходи за банките.

Снимка: btvnovinite.bg
По последни данни, в края на април тази година депозитите на домакинствата надхвърлят 65 милиарда лева, като година по-рано са били под 59 милиарда лева. За сравнение, отпуснатите кредити са по-малко от 27 милиарда.

Така сметките показват, че депозитите за година нарастват със 11 процента, а кредитите с 9 на сто.

Да спестяваш пари в банка, без да губиш от това, на практика е мисия невъзможна в България.

От години доходността по срочните депозити е близка до нула и вложителите на практика не печелят нищо от това, че държат парите си в банката. По депозитите няма допълнителни такси. Когато те се трансформират в разплащателна сметка, обаче, с това върви и ежемесечна такса за обслужване - между 2 и 3 лева. Някои трезори имат също такса откриване, както и закриване. Така спестените пари на практика малко по малко се топят.

Според ръководството на една от банките, които предприема стъпка към трансформиране на срочните депозити в разплащателни сметки, клиентите, държащи парите си на срочен влог, всъщност губят заради отрицателната доходност, въпреки че върху тях няма месечни такси.

Снимка: btvnovinite.bg

„Ако имате срочен депозит, защото искате за следващите да речем 10 години да съберете пари за къща или за кола при отрицателна доходност това ще е безсмислено, защото с всяка година, парите стават все по-малко и по-малко, а не повече и повече. А колата не поевтинява“, казва изпълнителният директор на банка Тамаш Хак-Ковач.

Ако клиентите не искат парите им да се пренасочат директно в разплащателни сметки, могат да открият така наречената "спестовна компонента", но тя пак е към разплащателната сметка.

Снимка: btvnovinite.bg

Експерти отчитат, че свръхнатрупването на средства в банките всъщност тежи на трезорите, защото те не ги раздават всички като кредити от които да печелят.

„Вместо да създават продукти, с които да привличат суми, върху които банките да плащат лихви, а те да не получават лихви, защото по-бавно се кредитира - те предпочитат да затворят тази врата и да не идват депозити, за да не се завъртим в този кръг“, казва Иван Станчев, финансов експерт "Моите пари".

Засега банките, които спират да приемат срочни депозити са три.

Снимка: btvnovinite.bg

„С една дума на практика трябва да си плащаш за всичко“, казва Румен Иванов, клиент на трезорите.

Стои въпроса дали и другите ще ги последват. А се планира и въвеждане на допълнителна такса за съхранение на суми над 400 хиляди лв.