Какво е да тежиш 280 килограма и за две години да успееш да свалиш близо две трети от тях? И каква е рецептата – желязна воля, диета, спорт или пък нещо друго? Отговорът следва в седмия епизод от поредицата "Спасените" с автор Лиляна Боянова.
Може да ви се стори невероятно, но този човек е същият този човек.
„Най-хубавото на новия ми живот е, че мога да ходя пеша, да се радвам на красотата, на заобикалящата ни среда и да си свободен, да не е някой да трябва постоянно да ти помага в нещо. Ти да си водещият в живота”.
Той се казва Ангел Ангелов и е на 42 г. По професия е ветеринарен лекар. Разликата между двете снимки е 160 килограма. И още – воля, дисциплина, търпение и едно обаждане от стар приятел, но за това – след малко.
„Животът на един човек със свръхтегло е много тежък. Да не говорим това, че самото притеснение – дори да отидеш на някого на гости, хората се чудят къде да те сложат. И ти казват: спокойно, вземи тия два стола, ела, седни нали, всичко е наред”.
За 42-годишния ветеринарен лекар на пръв поглед обикновените всекидневните дейности били истинско мъчение, а изборът на дрехи – мисия невъзможна. Тези моменти вече са в миналото за д-р Ангелов. Едно обаждане от приятел от студентството променя живота му.
„Няма да забравя, преди 3 години, зимата, когато ми се обади Костадин и ме попита колко килограма си. Измерих се тогава на кантара в клиниката, който е до 250 килограма и той не ме хвана. Айде, да, не съм бил 300, но тежах едни 280 килограма”.
Костадин е доцент Костадин Ангелов, директорът на Александровска болница. Той среща Ангел с 33-годишния хирург д-р Константин Гроздев. Д-р Гроздев е бариатричен хирург – този вид хирургия помага на пациентите със свръхтегло да променят живота си.
„Няколко са основните принципи, които участват в добрите резултати и благодарение на тях те се случват – първият е, че се намалява обемът на стомаха – вместимостта е малка, пациентите не могат да се хранят в големи количества. И всъщност основното нещо, което дава операцията е, че освен, че намалява размера на стомаха, променя цялостния метаболизъм на пациента. Пренарежда се гастро-интестиналния тракт – тоест пътят на храната нормално преминава от хранопровода в стомаха, в тънките черва след това и минава през цялата им дължина. Така правим операцията, че този път е променен, с което се намалява усвояването на тези вещества”, обясни бариатричният хирург д-р Константин Гроздев.
Вече три години в Клиниката по хирургия на Александровска болница се правят подобен вид операции. Те са помогнали на 50 мъже и жени със свръхтегло. Екипът ни беше допуснат да наблюдава и снима една такава интервенция. Операцията е безкръвна и трае два часа.
Ангел е седмият поред пациент на младия хирург и най-тежкият такъв. Не само заради внушителните си тогава 280 килограма.
„Ангел ми е така, доста на сърцето, и доста лично приемам лечението към него. Общо взето към всички свои пациенти се отнасям лично, което може би е грешка и доста, така, укори имам от колегите, от семейство и от приятели, че не бива чак толкова лично и емоционално да приемам нещата, но с него беше доста извънредно, тъй като той е с доста придружаващи заболявания и доста рисков като цяло – на практика, един пациент със свръх свръх затлъстяване, 280 кг., на който никой до този момент не беше успял да помогне, със захарен диабет, високо кръвно. Където той отиваше да търси помощ, навсякъде му казваха, че няма смисъл, че той сам трябва да се справи по някакъв начин. Мерки е вземал, но с частичен успех и е стигнал до това състояние.
Операцията била през октомври 2017.
„И ето го сега резултатът – вие го виждате и чувството е неописуемо на… как да кажа, помогнал си на човек, на когото друг не е успял да помогне преди това, даже като го казвам това нещо, доста се вълнувам”, сподели д-р Гроздев.
Днес животът на Ангел е различен, както му обещава д-р Гроздев още при първата им среща.
„Той се изуми от състоянието, до което се бях докарал, след което ми каза, че ако следвам целия план, който той е направил и който е видял как работи, аз ще имам нов живот. Смело мога да кажа, че тогава не му повярвах, мислех, че човек на 40 години, колко по-нов живот може да има, но сега вече 2 години, почти 2 години, откакто започнах програмата – животът е нов. Д-р Гроздев не пренарежда само животи, пренарежда съдби, колкото и смело да звучи това, защото аз станах много по-работоспособен, сега съм подвижен, ходенето за мен вече не е проблем, то е удоволствие”, разказа Ангел.
– Чувствате ли се спасен?
– Да, определено да. Не се знае, утре пак мога да получа инфаркт, може да ме блъсне кола или нещо друго да стане с мен, никой не е застрахован от всичко това, но това, което се искаше от мен да направя, защото да, операцията е съществената част, но първото беше аз да се мотивирам, да докажа на хората, че съм мотивиран, защото мен ме гледаха много очи – семейството ми, приятелите, лекарят, който е поел тази задача, и аз нямах право на грешка. През цялото време на мен това ми беше най-големият страх – ще оправдая ли тяхното доверие и тяхното желание аз да съм добре.
– Облечен сте с един специален костюм.
– Той си има история – специален е, защото е първият от 20 години. Аз като студент и малко след това доста обичах да се нося модерно, винаги съм ходил с костюми, това си ми беше като запазена марка. И когато между Коледа и Нова година се разхождах един ден из града, и попаднах на един магазин, където все още чувството, че си нещо много огромно и няма дрехи нормални за теб, и питах – така, като ме гледате, някой номер – и жената ме гледа и вика – ама, защо, вие сте си добре. И почнахме да пробваме, аз с удоволствие установих, че вече си влизам в конфекция, което не ми се беше случвало отдавна. Тъй като имах едно друго магазинче, където се грижеха – като дойде нещо свръхголямо, веднага да ми се обадят и тогава просто се обличах с каквото ми стане. Което е много лошо, защото на теб могат да ти харесват много други неща, но нямаш избор. Сега вече избор имам, мога да си позволя, малко ям, хубаво се нося – приказката е много правилна. Вече храната като не ти е приоритет, харчиш за други глезотии.
– За какво сте благодарен?
– Благодарен съм, че останалата част от живота си имам възможност да я направя така, както аз искам. Тоест клишето – да станеш господар на живота си, е реалност, това е. И ако с това наше съвместно мероприятие помогнем и на други хора, ще съм много щастлив. Защото знам какво е "преди", а "след" е много по-красиво.
