Тя е вълнуваща жена, която не слиза от световните медии. Соня Йончева – примата в дънки. Жената, която покори световните медии, докато се грижи за невръстния си син. Соня Йончева обира овациите в „Метрополитън”, „Ковънт Гардън”, „Щатс Опера”, Парижката опера и миланската „Ла Скала”. Неин ментор и верен приятел е Пласидо Доминго. Участието на Йончева в „Травиата” на сцената „Метрополитън” предизвика истински фурор и постави рекорд по гледаемост, а сопраното ни бе определена като най-добрата Виолета за всички времена. Рекламно лице на една от най-известните марки часовници в света. Фенка на „Пинк Флойд” и „Куин”.
– Много ми е приятно, че се срещаме. Истина ли е, че понякога излизаш боса на сцената, ако не са ти удобни обувките?
– Да, истина е. И не само на сцена – когато бях по-млада по време на прослушвания също. Спомням си на едно от тях – исках да бъда красива с дълги крака. Затова си бях сложила едни обувки, с които беше много трудно да се пее. Не бях го преценила поради моята невинна, крехка младост. Чудех се как да се отърва от обувките, след като арията вече беше започнала. Но понеже играех в ролята на кокетка, реших, че мога по средата на представлението да събуя тези обувки и да ги запратя към журито. Така и стана. А ролята ми беше дадена веднага.
– Може би тайната е в по-дълга рокля, като не можеш да ги хвърлиш?
– На концерти винаги трябва да си с по-дълга рокля, да. От друга страна, аз обичам да усещам земята, вибрациите на пода, по който ходиш, начина, по който балансираме натурално, без никакви аксесоари.
– Как е малкият Матео, вече почти на три? Предполагам, пътува с вас по света?
– Да, Матео пътува навсякъде с нас. Още е малък, няма училище, не е влязъл в света на големите. Страхотно дете е, прилича на нас двамата поравно. Обича да спи много като мен, обаче когато се събуди, е абсолютна фурия като баща си. Понякога спим двамата до 11-12 часа и всички детегледачки са от два часа пред входа и чакат.
– Ти си много щастлива майка в това отношение?
– Да, наистина. Синът ми е дар от бога.
– Изявяваш се на най-големите сцени по света и в същото време се грижиш за един почти тригодишен бандит, който със сигурност си иска своето.
– Много е взискателен, иска много внимание, да научи много неща. Чувствам се съвестна, защото понякога не си виждам детето и по три дни. Постоянно имам да уча нещо или съм на сцената, или с вас, журналистите. Понякога имам угризения на съвестта като майка. Но пък в нашата професия имаме по два или три дни почивка между спектаклите. Тогава съм с него нонстоп.
– Мъжът ти е диригент със своя собствена кариера. Той също пътува много по света, понякога не се виждате със седмици. Твоята майка ти помага в отглеждането на твоя син. Разкажи ми за нея – за Теменуга.
– Майка ми е една лъвица, тигрица... Тя пътува с мен. Една жена, абсолютно заредена с положителен заряд. Много рядко има моменти на депресия – винаги намира нещо положително. За мен тя е като Буда. Всички черпим много енергия от нея. Но всички знаем, че планетите с такъв огромен заряд са и малко натоварващи понякога. Затова понякога й казвам: „Мамо, чао. Тръгвай, отивай си в стаяте".
– Колко силна беше връзката с родителите ти? Какви спомени идват от детството ти?
Връзката ми с тях бе невероятно силна. Смятам, че всички деца, които са имали щастието да живеят и с двамата си родители едновременно, са така. Моите родители живееха в трудни условия, но ние като деца не го чувствахме. Те успяха да запазят една семейна, чисто българска връзка между тях. Имаше един неповторим дух в нашето семейство. Всички бяхме много различни като характери и всеки дърпаше към неговата си планета. В тези различия намирахме една общност. За мен семейството наистина беше свято. Когато си тръгнах от България на 19 години, беше невероятен шок.
– Как се чувстваше? Уплашена ли беше?
– Често бях напускала България за месец или 15 дни, защото пеех в хор. Но знаех, че ще се върна. Знаех, че ще си продължа живота. На мен България много ми харесваше за живеене. Бях си намерила моите приятели, моята среда – музиканти, артисти. В Пловдив всичко е много по-малко, един много артистичен и топъл град. Тръгването към другите светове беше задължително. Чувствах, че имам нещо в себе си, което искам да обработя, да извадя от мен. Знаех, че имам нужда от чужда намеса.
– Иначе би било чисто разхищение на талант?
– Да, но и е важно да трупаш опит. Винаги така казваме: „Иди, виж как е и се върни”.
– Много четох за теб. Защо си се уплашила от първия си урох по пиано?
– Всъщност беше прослушване. Уплаших се, защото съм много срамежлив човек. Бях! Вече няма как, излезеш ли на сцената. И все пак запазих едно такова състояние – херметически затворено отвсякъде. Обичам да се затварям в себе си, в къщата си, да не допускам никого. Свят, в който се чувствам аз самата, в който съм в състояние на абсолютна интимност, без външни намеси. Това е моментът, в който се зареждам духовно, като медитация. Обичам състоянието на дистанция с целия свят.
– Има ли периоди, в които мълчиш?
– Не. Няма как да стане, особено след като имам Матео. С него е викане, танцуване, пеене по цял ден.
– Откъде черпиш смелост след всички тези години, след този скок, който правиш, излизайки от България? Какво ти дава смелост?
– Може би фактът, че съм българка. Виждам много българи, които са отишли да живеят в чужбина. Има една част от тях, която никога не се променя. Това е тази дързост, непоколебимост, едно “Тръгвай, хвърляй се, да не ти пука – да става каквото ще”. Това чувство дължа на България. Смятам, че българският народ е зареден с кураж и хъс винаги да излиза от всякакви ситуации.
– Като тийнеджър майка ти те е изпратила на кастинг за модели. Какво се случи там?
Спомням си много добре, защото аз нямах никакъв талант да бъда модел, нито тялото. Има си изисквания за красота и стандарти. Един човек на кастинга ми каза, че имам хубаво лице и не спирам да говоря. Каза ми: „Мисля, че ще е добре за теб да работиш в някоя телевизия. Аз имам една, която току-що купих. Искам да работиш в нея”. Това беше една частна телевизия в Пловдив, в която имаха нужда от такъв екземпляр като мен. За мен беше много трудно, защото мислех, че никога няма да мога да се изправя пред камера, да говоря, без да спра. Майка ми много ме тренираше, всеки ден ме надъхваше с думите „Отивай, това е много добро за теб, един ден ще си благодарна”. И наистина беше така. Днес това много ми помага – не само при интервюта, нас постоянно ни снимат.
– Но това чувство идва отвътре?
– Да, вече обработено, идва отвътре.
– Имаш много силно излъчване. Това се усеща, независимо дали си на екрана, на сцената. Хората усещат това излъчване, особено когато то е комбинирано с твоя талант.
– Аз обичам да съм много искрена, нямам нищо да крия. Ако тръгнем по-философски да разсъждаваме, хората сме едни и същи в първичното си състояние. След това се научаваме да бъдем професионалисти, или да станем други, или пък да имаме определена култура, да сме на някакво място в обществото. В основата сме си едни и същи. Обичам да използвам този език.
– Ти до кой образ се доближаваш – примата в дънки, малко по-секси, по-достъпна?
– Поради същата причина. Дълго време операта бе смятана за изкуство, което е много дистанцирано от всички. Ако не си облечен от горе до долу в черно, перли и дантели, нямаш право да стъпиш в един театър. Разбира се, че и днес може да го направиш. Но за да привлечеш младите хора – не само да дойдат, а и да се върнат втори и трети път, трябва да им покажеш, че е много човешко изкуство. Че е дори леко свързано със спорта изкуство – ние всички сме атлети. Използваме с голяма сила и невероятна интензивност мускулите, които са в зоната на нашето тяло (около гласните струни, дробовете). Затова певците си почиват един-два дни преди концерт. За да може да е в пълна форма, трябва да си и прави масажи, да се грижи за себе си и тялото си, точно като тенисистите.
– Има ли приятелство във вашия свят – свят на конкуренция, светлини, непрекъсната надпревара?
– Има, но аз не вярвам в него. Имам много приятели колеги, но знам, че няма как да бъдем истински приятели. Като излезем на сцената, автоматично ставаме съперници в един момент.
– Пласидо Доминго е един от най-близките ти хора. Много са те питали за него, много си говорила за него. В едно дълго интервю с него той ми разказа как съпругата му е изоставила кариерата си преди толкова много години, за да може да се концентрира и тя върху неговата кариера. И двамата с твоя съпруг сте артисти. Имало ли е такава дилема между вас – единият или другият?
– Ние избрахме по-трудния път. Никога не съм била егоист, за да кажа на мъжа си да зареже всичко и да тръгне с мен. Той е същото животно като мен! Би ме хванало яд, защото той има толкова талант като артист, толкова много да даде. Бих имала угризения цял живот, ако му кажа да спре с музиката и да тръгне с мен, защото така би било по-лесно. По този, по-трудния път, се чувствам като Мадам Бътърфлай, която чака нейния моряк да се върне всеки месец.
– А дали всяка жена не обича да чака своя любим да се върне?
– Майка ми така казва: „Мами, така е по-добре, така ще поддържате страстта между вас”. Вярно е, че и двамата сме много силни като характери. Като останем две или три седмици заедно, започваме да усещаме малко напрежение. Тогава и двамата си казваме: „Хайде, чао, ще се видим на премиерата”.
– Ти имаш близки отношения с кралски фамилии, на гребена на вълната си. Всеки иска да се докосне до теб. Как оставаш просто Соня?
– Именно заради своя вътрешен свят. А и защото много добре разбирам разликата между това коя съм аз извън пределите на дома си и семейството си и тази, която съм вкъщи. Вярвам много в ценностите на фамилията, в сплотеността на едно семейство, в това как да се захраниш с малките неща, да бъдеш в един малък затворен и защитен кръг. Това ме спасява, това ме кара да бъда себе си.
– Каква музика слушаш?
– „Пинк Флойд”, „Куин”, „Дрийм тиътър”, които са прогресивна рок група – наследниците на „Пинк Флойд”. Слушам италианска музика – Лучо Дала заради неговите страхотни текстове. В последно време започнах да слушам малко „Болерос” от Латинска Америка поради факта, че съм с един техен латинец. Преоткривам светове. Харесва ми да слушам всичко, но мразя музиката да е просто фон вкъщи.
– Или я слушаш, или не.
– Да, даже мъжът ми ми казва: „Малко е трудно да ти я пусна тази симфония, защото 45 минути няма да мръднем оттук”.
– Какво е за теб България?
– Вкъщи, харесва ми. Парфюмът на България е част от мен, нямам нужда да говоря на други езици. България е моят дом!
