Комисията по труда, социалната и демографската политика при на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания.
До промените се стигна след случаите на забавяне на решенията на Териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), което лишава хората с уврежданията от достъп до полагащата им се месечна целева помощ до произнасянето на медицинската експертиза.
Заради проблемите омбудсманът Диана Ковачева сезира депутатите и настоя за законодателни промени. Преди седмица хора с увреждания протестираха пред Министерския съвет. Те изразиха недоволство и пред Министерството на здравеопазването.
С измененията, които прие комисията, беше решено, че през периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, лицето ще ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума.
Депутатите решиха още, че когато хората са подали заявление за преосвидетелстване от ТЕЛК не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на експертните им решения и е налице забавяне в медицинската експертиза, срокът на действие на индивидуалната оценка на потребностите продължава до издаване на новите експертни решения на ТЕЛК или НЕЛК без прекъсване.
Георги Колев, председател на Съюза на инвалидите в България, определи промените като належащи. Той заяви за БТА, че докато има забавяне на ТЕЛК, в случаите на преосвидетелстване, финансовата подкрепа за хората с увреждания остава. Когато е в случаите на първично освидетелстване, тогава хората нямат права и за това забавяне за тях има ангажимент съответното РЗИ да ги информира, посочи още Колев.
Комисията прие още и промени в Кодекса за социалното осигуряване. Зам.-председателят на комисията и депутат от ПГ на ДПС Севим Али коментира, че с промените се дава възможност на хората, на които не им достигат до две години стаж, наборната военна служба да се зачита за действителен осигурителен стаж. Това са около 2000 души, добави той. Периодите, в които репресираните лица са били в затворите и лагерите, също ще се зачитат за действителен осигурителен стаж.