Случаят "Соло" се превърна в нарицателно за закъсняло правосъдие. Какво се случи преди 15 години?
Нощта на 17 срещу 18 април 2009 година. Центърът на София близо до Съдебната палата. Пред несъществуващата вече дискотека „Соло“ се засичат две групи млади хора, възниква конфликт. Вади се нож. Трима младежи са прободени. На място загива 21-годишният Кирил Въжаров, 24-годишният Васил Александров – издъхва на път за болницата. Третият - Кирил Димитров, оцелява.
В района има видеокамери, които показват какво се е случило. От тях става ясно и че нападателят си тръгва с такси. Два дни по-късно Илиян Тодоров се предава сам в полицията. Но вече е с боядисана коса. Задържан е.
В края на 2011 година се стига и до присъда на първа инстанция - оправдателна. Съдия по делото е Румяна Ченалова. Тодоров излиза на свобода.
„Не очаквах пак, че съдът ще забие нож в гърба на нашите деца. За втори път нож. Първият път беше направено от Илиян, защото той е 100% убиец и всичко го доказва“, коментира тогава Виолета Александрова, майка на убития Васил Александров.
Присъдата е обжалвана. Тодоров обаче никога повече не се явява в съдебната зала. Четири години след убийството на втора инстанция получава доживотна присъда.
„Радвам се че на втора инстанция има морал и присъди“, казва Михаил Въжаров, баща на убития на Кирил Въжаров.
„Такова деяние не може да бъде отсъдено с такива бледи доказателства - да не кажа само предположения“, посочва Явор Нотев, адвокат на Илиян Тодоров.
„Доживотен затвор без право на замяна - няма какво да се лъжем, че това не е смъртна присъда“, казва още той.
Няколко месеца по-късно тази присъда е потвърдена и на трета инстанция. От Тодоров обаче няма и следа. Така и не успяват да го открият и върнат в затвора. Той обаче разпространява няколко видео обръщения в интернет, адресирани до тогавашния главен прокурор – Сотир Цацаров. От тях не става ясно къде е.
„Видях извършителят, защото беше на метри от мен и погледите ни се срещнаха. Нямам детайлна информация за него - каквато той има за мен. Защото заплахите започнаха към мен и продължиха и в затвора, и в ареста. Трябваше да мълча, защото иначе казваха, че ще избият семейството ми. А в същото време физическият убиец е на свобода и е сред вас“, заявя в тях Илиян Тодоров.
През 2013 година в издирването му се включва и Интерпол. В продължение на години от него няма и следа. До 1 март 2023 година. Когато е задържан на летището в Ташкент.
„Когато приключи окончателно, влезе в сила присъдата и се разбра, че Илиян Тодоров го няма и не може да бъде намерен, аз винаги съм считала, че рано или късно то ще бъде някъде и някога установе“, коментира Любка Кръстева, наблюдаващ прокурор по делото "Соло".
А 11 години след окончателното решение на съда се очаква Тодоров да излежи присъдата си у нас.
