През последните 3 години не е правен мониторинг на състоянието на недвижимото културно наследство у нас. Това пише в съобщение на Сметната палата след извършен одит.

Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство не работят ефективно за опазване и поддържане на обектите.

Снимка: bTV

Одитът беше предприет, след като през последните години медиите периодично сигнализират за лошото състояние на паметниците на културата.

Към министъра на културата вече са отправени 15 препоръки за подобряване на дейностите по опазване на наследството ни.

Снимка: bTV

Един от основните проблеми е, че сградите паметници на културата се изоставят, което води до саморазрушаването им, пише в съобщението на Сметната палата.

„Не са предприети почти никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат и пазят. Това е довело до изоставяне на старите квартали на градовете, вместо да бъдат изпълнени с дух и история и да са предпочитана туристическа дестинация”, сигнализират от Сметната палата.

В одита се посочва още, че не е приета Национална стратегия за недвижимите културни ценности, които са 39 476. Сред тях са и близо 15 000 сгради, които въобще не са изучени. 

Снимка: bTV

Отделно става ясно и че няма достатъчно човешки ресурс за опазване на недвижимо културно наследство.

Средно над 3000 обекта се падат годишно на един експерт в Националния институт за недвижимо културно наследство за мониторинг на недвижими културни ценности. 

Не е достатъчно и финансирането на дейностите по опазване на наследството ни. 

Един от посочените проблеми е и липсата на електронен архив на документацията, който съдържа около 100 000 папки и класьори. 

Културното наследство е обект на закрила от самото създаване на българската държава. Още през 1888 г. са приети временни правила за закрила на наследството, от 1911 г. е в сила Закон за старините, а през 1937 г. се въвежда за първи път регистрационен режим, за да се запазят старинните постройки в населените места.

Снимка: bTV

Според международните и европейските документи всяка държава трябва да съхрани и популяризира културното и природното си наследство.