Едва 42% от българите между 19 и 24 години са заинтересовани да продължат образованието си, сочат данни на националната статистика. Според НСИ във възрастовата категория 15-18 години се образоват 85,9 на сто от българите, от 11 до 14 години - 96,9 на сто и от 7 до 10 години - 97 на сто .
През 2010 г. в категорията "средно образование" у нас са се учили общо 781 000 българчета, а системата на образованието са напуснали 18 766 души. По степени на образование от 1 до 4-ти клас са се обучили 255 000 българчета, а 5 500 са напуснали училище, между 5 и 8-ми клас на училище са ходили 220 000 българчета, 7 000 са се отказали, от 8 до 12-ти клас са се изучили 303 000 души, други 6 000 са прекратили образованието си.
За посочения период у нас е имало 280 000 студенти, от които 227 000 са били в държавни училища и около 53 000 - в частни. От тази цифра около 60 000 студенти са завършили висшето си образование.
По последни данни на Евростат около 14 на сто от българите между 19 и 24 години преждевременно са напуснали системата на образованието и обучението.
Най-висок дял на преждевременно прекъсващи образованието се отчита в Малта /37 на сто/ , Португалия /29 на сто/ и Испания /28 на сто/. За ЕС през 2010 г. този процент е бил средно 14 на сто.
Най-нисък процент на отказалите се от образование е отбелязан в Словакия, Чехия, Словения и Полша - средно по 5 на сто.
Средната възраст на висшистите в ЕС е била 22 години, сочат данните на Евростат. Най-висока средна възраст на студентите се наблюдава в Швеция и Дания - 25,3 години, Финландия - 24,5 и Австрия - 23,8 години. Най-ниска е средната възраст на студентите в Ирландия - 20,2 години, Франция - 20,5 години, както Белгия и Малта - по 20,7 години.
Стратегията "Европа 2020" и стратегическата рамка в областта на образованието са си поставили за цел през 2020 г.средният процент на европейците между 19 и 24 години, които напускат образованието си, да се смъкне до 10 на сто, отчита изследването на Евростат.
