Остри политически реакции предизвика подписаното от служебния премиер Андрей Гюров 10-годишно споразумение с Украйна за сътрудничество в отбраната. Документът, договорен в Киев, остава неизвестен в детайли, което допълнително разпали напрежението в разгара на предизборната кампания.
Екипът ни изпрати официално запитване до Министерския съвет с искане за достъп до текста на споразумението, но към момента отговор няма.
Част от политическите сили поставиха под въпрос дали служебното правителство има право да поема дългосрочни международни ангажименти без изричен мандат от Народното събрание или президента.
Служебният премиер Андрей Гюров защити действията си, като заяви, че споразумението е „политически знак за подкрепа“ към Украйна и част от усилията за засилване на отбранителните способности на България.
Междувременно от президентството също са поискали да се запознаят с текста на договора. Президентът Илияна Йотова изрази острата си реакция към Андрей Гюров. Според нея служебният премиер е нарушил по недопустим начин диалога между институциите.
Подобен казус възникна и през 2024 г., когато служебното правителство на Димитър Главчев одобри проект на споразумение със сходен характер. Тогава текстът също не беше публично оповестен, но премиерът поиска мандат от парламента.
Според тогавашния председател на Народното събрание Наталия Киселова, юридически не е било необходимо парламентарно одобрение, тъй като документът не се третира като международен договор.
Все още не е ясно дали подписаното в Киев споразумение е същото или е претърпяло промени.
Настоящият председател на парламента Рая Назарян заяви, че подобни действия следва да се извършват от редовно правителство с мандат от избирателите. „Тепърва трябва да стане ясно какво точно е подписано и какви ангажименти поема България“, подчерта тя.
Президентът Румен Радев (2007-2026) отправи критика към кабинета, като призова фокусът да бъде върху честни избори и социално-икономическите проблеми, а не върху „въвличане във война“.
От „Продължаваме промяната“ защитиха решението, като според Ивайло Мирчев споразумението е резултат от вече взети решения на Министерския съвет, а не еднократен акт.
Лидерът на БСП Крум Зарков от своя страна настоя подписът на премиера да бъде поставен под условие за последващо одобрение от Народното събрание. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов определи договора като „незаконен“ и заяви, че служебното правителство няма право да поема подобни ангажименти.
Към момента липсва официална информация за конкретните клаузи в документа. Известно е обаче, че България вече се е присъединила към т.нар. „Компакт за Украйна“ – инициатива, договорена на срещата на НАТО във Вашингтон през 2024 г., в която участват над 20 държави.
Споразумението цели координирано подпомагане на сигурността и отбраната на Украйна.
Липсата на прозрачност около текста на договора и разнопосочните политически реакции превръщат темата в една от ключовите линии на сблъсък в навечерието на изборите. Очаква се правителството да даде повече яснота за поетите ангажименти и процедурата по подписването.
