Комисията по досиетата да прерасне в Институт за национална памет. Тази идея на председателя на вътрешната комисия в парламента Цветан Цветанов скара политици, изследователи и засегнати.

Близо 30 години след демократичните промени дебатът за досиетата продължава. Според анализатори създаването на института за национална памет не бива да е за сметка на Комисията по досиета, защото така ще бъде омаловажен процесът на разсекретяване.

Днес стана ясно, че за принадлежност към службите до момента са проверени над 287 хиляди души. От установени над 15 хиляди души са оповестени малко над 12 хиляди.

Защо 30 години по-късно научаваме нови факти, както в случая с досието на проф. Юлия Кръстева?

Журналистът Христо Христов е може би най-подробният изследовател на сътрудниците на на Държавна сигурност. За особеностите на българското осветляване той дава пример с досието на проф. Юлия Кръстева.

„Категорично прочистено досие, има фрапиращи разминавания. Това е първото досие, което уж формално е закрито 1973 г. и след това има натрупвани документи”, заяви той.

Проф. Кръстева коментира темата единствено пред френското издание „Нувел Обсерватьор”. Там тя е категорична, че не е сътрудничила на Държавна сигурност. Дори твърди, че някой иска да и навреди. „Известната лингвистика и психоаналитичка заплашва със съдебно преследване изданията, които разпространяват „гротескна и невярна” информация”, пише още изданието.  

„Юлия Кръстева категорично отрече във вторник, 28 март, да е била част от българските тайни служби с псевдоним „Сабина”. Известната френска психоаналитичка, лингвистика и феминистка от български произход заяви пред изданието ни, че тази информация „е не само гротескна и невярна”, но и че тя „засяга (нейната) чест и (нейната) репутация”, се казва още в материала. 

Досието на агент „Сабина” съдържа повече от 250 страници.

То тепърва ще бъде анализирано. Въпросите за агентурното минало на първата жена професор във Франция се трупат. Експертите обаче са категорични, че заради  изпуснатия момент след 10 ноември 1989 г., когато в качеството си на вътрешен министър генерал Атанас Семерджиев е наредил унищожаване на 134 102 агентурни дела, много факти за много хора са изчезнали безвъзвратно.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!