Социалната мрежа Фейсбук се превърна в едно от най-ярките доказателства за безличната и вяла предизборна кампания, която ни предоставиха кандидатите за депутати и най-вече избраните „законотворци” в 42-то Народно събрание. Докато bTV си правеше труда да прегледа личните профили на депутатите, отегчението бързо започна да измества първоначалния ентусиазъм.
Смело може да се заяви, че партийните клишета маршируват триумфално на стените на всички избраници, който са проявили някаква активност в социалната мрежа. Явно огромната част от тях, дори и да са пускали по-интересни статуси преди кампанията, старателно са ги изтрили/скрили от профилите си.
В същото време обаче има статуси, които очевидно са писани от политическите PR-и.
„Днес има много самопровъзгласили се за спасители. Немалка част от тях подкрепяха Борисов и Цветанов. Само ние не направихме сделка с Борисов и Цветанов и не отстъпихме от принципите си. Още преди началото на протестите само ние казахме че България се нуждае от радикална промяна”. Тези три изречения са споделени на профилите на всички социалисти.
Повечето политици са заложили на публикации, свързани със скучни призиви за гласуване и благодарност към тези които са го направили. Иван Портних от ГЕРБ пише: „Приятели, държа да благодаря на всички от вас, които упражниха тази неделя правото си на глас...”
Призивите за избирателна активност също минават под знака на тежкото клише. „Гласувайте по съвест и не се продавайте, защото Вашето бъдеще е по-скъпо”, съветва социалистът Димитър Дъбов.
След изборите Красимира Анастасова от ГЕРБ обявява в профила си, че е получила 2160 гласа на територията на община Долни чифлик. „Това са всички граждани, пред които нося персонална отговорност”.
Статусите в духа на горните последните тип изобилстват. Поради тази причина няма да „спамим” повече с подобни.
oВсе пак тук-там се забелязват и някои „по-пиперливи”.
Така например Томислав Дончев споделя, че: „Програмното правителство е като изкуственото осеменяване. Може и да има резултат, но бащата на теленцето е неизвестен”.
„Плюейки” конкурентите на „Атака” в националистическата ниша НФСБ, заместникът на Сидеров – Десислав Чуколов, проявява оригиналност: „Крадец е нахлул в дома на Иван Костов. Заловили са го. Трудно е крадец да краде от Иван Костов”, пише той.
Социалистката Илияна Йотова пък проявява сдържана форма на злорадство, пишейки: „Едни завършват кампанията си в НДК, други в прокуратурата”.
Някаква форма на ценното и непознато за българския депутат чувство за самоирония проявява Венци Лаков от „Атака”: Сега вече може да гадаем кога и откъде ще се пръкне първият "независим”. В предишните два парламента групата на Волен Сидеров бе основен кръводарител на независими депутати, които играеха под диктовката на „съответните” управляващи.
Поведението на политиците в социалната мрежа издава и бъдещите им действия. В този смисъл цитираните статуси и тези, които не намериха място в текста, заради сивотата си, са поредното доказателство, че избирателят не го очаква нищо по-различно от „това, което имаме като” надежди.
