В дома на това сирийско семейство винаги цари оживление. Не бива да споменаваме нито имената им, нито къде живеят. Бащата се страхува от сирийския режим, от който е избягал със семейството си през 2007 г.

„В Сирия трябваше да отида на военна служба. Ето защо там за мен е опасно. Ситуацията е тежка, много тежка”, обясни сирийският бежанец Амин.

"Амин", както го наричаме, ни обяснява, че в Сирия дезертьорството се наказва със затвор. Нагледал се е на кръвопролития и убийства в родния си град Деир ез-Зор. Кадрите от Сирия разбуждат ужасните му спомени.

„Пред очите ми е какво ставаше в Сирия. Обстрелваха ни. Гледах как загиват деца, когато бомбите падаха върху Деир ез-Зор.Спомням си как вадехме децата изпод развалините и за ужасните мигове, когато отгоре прелитаха бомбардировачи, а децата ми се криеха в гардероба или под стълбата. Моите деца са преживели много ужаси”, разказа Амин.

Той обаче не може да представи пред германските власти повиквателната за армията. Казва ни, че я е загубил по време на бягството си. Старият си паспорт също изгубил. Затова молбата му за политическо убежище е отхвърлена. Все пак Амин исемейството му могат временно да останат в Германия, докато бъдат прекратени военните действия в Сирия.

Сега обаче трябва да подадат молба в сирийското посолство за издаване на валидни паспорти. Изискват го германските власти. Само с такива паспорти семейството може да получи право на по-дълъг престой и германски документи за пътуване. Амин обаче не иска да стъпва в посолството.

„Не мога да отида в посолството, дори да няма непосредствена опасност. В Сирия ме издирват за дезертьорство, тъй че не бива да припарвам до посолството, защото е застрашен животът на цялото ми семейство”, добави Амин.

Въпреки това всеки ден в сирийското посолство в Берлин идват стотици сирийци, за да подадат молба за паспорти. Много от тях са с хуманитарен статут на бежанци от войната, без право на убежище, също като Амин. Германските юристи твърдятобаче, че за тази група бежанци няма проблем да отидат в посолството.

"Не вярвам, че съществува някаква опасност за хората с временно право на престой. Тях не ги преследват лично, а Германия ги е приела, защото в Сирия бушува война”, каза правозащитникът О-тон Кристиан Томушат.

Въпреки това много от сирийците, които идват в посолството, продължават да се страхуват – включително и за близките си в Сирия. Особено тези, които симпатизират на опозицията, смята сирийският адвокат и правозащитник Ануар ал-Буни. По време на посещенията в посолството сирийската тайна служба се опитва да получи информация за контакти с противниците на режима, а който откаже да дава информация, не получава паспорт.

„Посолството заплашва хората, разпитва ги къде живеят, къде се движат и с кого общуват. После препраща информацията на тайните служби в Сирия. И това е проблем не само за бежанците, а и за техните близки, които все още живеят под контролана режима”, заяви Ануар ал-Буни.

Посолството като дългата ръка на сирийската тайна служба? Дали наистина е така, питаме временно изпълняващия длъжността сирийски посланик в Берлин. Той отхвърля категорично всичко.

„Досега не ми е известно дори един-единствен сириец да се е оплакал, че тук го разпитваме за нещо друго, освен за паспорта.Ние нямаме такава практика. Не събираме никакви лични информации. Само изискваме документите, необходими заидентификацията на лицето”, каза О-тон Башар Алассаед, шарже д'афер в сирийското посолство в Берлин.

Амин обаче не вярва на нито една дума и не желае в никакъв случай да влиза в контакт със сирийските власти, нито да подава молба за паспорт или за други документи за себе си и за семейството си, въпреки че това го ограничава значително при търсенето на работа или при пътуванията.

„Напълно съм безсилен, ако службата за чужденците не ми продължи правото на престой или не искат да ми издадат паспорт. Въпреки това няма да отида в посолството”, категоричен е Амин.

Бъдещето на семейството на Амин в Германия е несигурно. Най-много се страхуват, че ще трябва да се завърнат в Сирия след прекратяването на боевете и че там старите властници навярно все още ще имат думата.