Синдикатите изчислиха, че от догодина минималната работна заплата (МРЗ) трябва да е с 15,4% по-висока и да стане 1077 лв.
Изчисления, базирани на данните на Националния статистически институт (НСИ) за нивото на средната заплата в страната през второто тримесечие и приетия преди година и половина механизъм за определяне на МРЗ.
Според правилата минималната заплата вече се изчислява като 50% от средната брутна работна заплата за четири тримесечия назад до средата на настоящата година.
И след увеличението като се платят данъците върху минималното възнаграждение хората, които го получават пак ще взимат чисто под 1000 лв.
„Тези пари няма да ни позволят да догоним нивото на минимални заплати в другите държави, но ще ни позволят да компенсираме онова изоставане, което се беше случило през последните години“, коментира Любослав Костов, главен икономист на КНСБ.
Според Българската стопанската камара (БСК) обаче страната ни трябва да се съобрази с евродиректива за минималната заплата.
„Ако бъде изчислена по директивата тя би запазила същия си размер като тази година 933 лв.“, обяви Щерьо Ножаров от БСК.
Според Стопанската камара директивата изисква при определянето на минималната заплата да се отчете инфлацията, която сега е ниска, както производителността на труда.
Очаква се през септември да има правителствено постановление за новата минимална заплата.
От обявените вчера данни на НСИ за средната работна заплата става ясно, че тя расте, но расте и разлика между тази в столицата и останалите части на страната.
В София средното брутно възнаграждение е 3129 лв., докато във Варна, Пловдив, Стара Загора, то е с около 1000 лв. по-малко.
Висока остава и заплатата във Враца заради работещите в АЕЦ „Козлодуй“. С най-ниски средни заплати остават в Благоевград, Смолян и Кюстендил.