Синдикатът на надизрателите в затворите обмисля да възобнови протестите. Това става ясно от отворено писмо до премиера, председателя на Народното събрание, правосъдния министър, главния прокурор и всички парламентарно представени партии.
Повод за писмото е „създалата се истерия“.
Удобството не може да бъде водещо, нашата кауза е връщането на достойнството и честта на професията. Парите за исканото от нас увеличение на трудовите възнаграждения не заместват нашето здраве и живот, пишат в писмото надзирателите.
Те настояват за механизъм за решаване на проблемите, който да бъде задействан не от конкретни събития, нито пък да бъде политизиран, както в случая.
Случващото се в българските затвори е пряка последица от водената политика по отношение на целия сектор „Сигурност“, в частност – затворите, което е отражение на състоянието на държавата като цяло в лицето на политическия елит по време на целия преход, пише в писмото.
В системата на затворите и арестите все още не е започнала истинска реформа. Системата е в състояние на ентропия, вместо еволюция, блокирана от хора, някои от тях – заемащи ключови ръководни позиции, занимаващи се с избор и подбор на кадри по свой образ и подобие, със съмнителни сделки, което обуславя модела на управление, функционирането, моментното състояние, съответно с качеството и визията на системата. Днешното управление е чутовно, контрапродуктивно, заслепено, себично, фокусирано, мотивирано единствено и само по усвояването на средства от европейските фондове, като всички други потребности и грижи за служителите не са на дневен ред, пише в писмото.
От синдиката са на мнение, че наказателно-изпълнителната политика е погрешна, тотално сбъркана, порочна, не съответства на стандартите на ЕС по отношение на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, съответно – изтърпяването.
Освен това от ССЗБ са предприели действия на защита на служителите, нападнати от избягалите затворници.
Синдикатът припомня и казуси за посегателства и поръчки за нападения и убийства на надзиратели, социални и медицински работници, емблематичен пример е главният надзирател на Софийския затвор, издъхнал в болница след жесток побой, поръчан от лишени от свобода.
Срещу надзирателите се води компроматна война, която има своята цикличност, но винаги целта е една и съща – да се омаловажи труда на обикновения служител и да бъдат прикрити истинските виновници за състоянието на сектора, пише в писмото.
