Ракетите с взривно вещество са познати от векове, като са използвани за първи път в Китай през Средновековието.
В съвременната си форма неуправляемите ракетни снаряди (НУРС) представляват контейнер с направляващи за определен брой ракети, които могат да бъдат запалителни, бронебойни или осколъчни. Целта им е поразяване на по-голяма площ.
Именно такива ракети се взривиха в склада на ВМЗ в Иганово.
През Първата световна война за първи път на самолет са прикачвани подобни системи – основно с цел борба с наблюдателни балони и въздушни кораби. Те не били особено надеждни и застрашавали даже този, който ги използва, защото аеропланите в тези години били с дървена конструкция.
Ракетните снаряди получават сериозно развитие в периода между двете войни. В периода между 1939 г. и 1945 г. НУРС се използват масово както от съюзниците, така и от нацистите. Те са част от въоръжението на съветските щурмови самолети Ил-2, като се използват за поразяване на бронирани машини и живата сила на противника.
В по-късните етапи на войната Третият райх допълва въоръжението на изтребителите с реактивни снаряди за борба с тежко бронираните съюзнически бомбардировачи.
През годините до сегашния момент НУРС са усъвършенствани непрекъснато и в момента са част от стандартното въоръжение на самолети и бойни вертолети във всички армии по света.
Във видеото можете да видите как български самолети и вертолети стрелят с ракетни снаряди по време на учението „Щит’82”
