Само за година съдът е разрешил 597 пъти следене, подслушване и наблюдение по искания на МВР, ДАНС и прокуратурата заради подозрения в шпионаж. Това става ясно от доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за дейността му, цитиран в утрешния брой на в.Сега.
Всекидневникът посочва, че от години в съда няма нито едно дело за шпионаж, а не са известни и разследвания за това престъпление.
Това обаче не пречи на службите да искат стотици разрешения за използване на СРС-та именно с това оправдание. От доклада става ясно, че по-често „на слушалка” са поставяни заподозрени в шпионаж, отколкото такива, свързани с разследвания за контрабанда, кражби, пране на пари и други.
Най-много СРС-та са били използвани за разкриване и доказване на престъпления, свързани с наркотици - 1232, което е 29% от всички разрешения. На второ място е разкриването на организирани престъпни групи - 880.
По-малко, но некачествено
През миналата година са дадени общо 7604 разрешения за използване на СРС (5604 по първоначални искания и 2000 за продължаване на срока). Те са ползвани по отношение на 4202 души. Като цяло през последните години се отчита намаляване - и на разрешенията, и на обектите.
„Сега” отбелязва, че в доклада има унищожителни критики към службите като "Нарушенията са многобройни, съществени и допускани по цялата верига органи, ангажирани с прилагането на СРС", както гласи основният извод.
Има сериозно забележки по линия на контрола и действията на съдилищата („председателите и зам.-председателите на съдилищата проявяват безкритично, формално и незаинтересовано отношение”) и самите извършващи подслушването от ДАТО и съответната служба в ДАНС („тяхната пасивност е съпричинила неправомерното прилагане на СРС”).
Посочват се случаи, в които СРС-та са прилагани за престъпления, които не изискват това; за слухтене, продължило дълго след постигането на определената си цел и други.
