Не е вярно, че има големи нарушения в усвояването на еврофондовете в България. Това заяви в предаването „Лице в лице” Цветан Цветков, шеф на Сметната палата.

„Имахме срещи вчера с председателя на европейската Сметна палата г-н Калдера, имахме срещи и с български представител в Европейската сметна палата г-жа Илияна Иванова. Днес пред ръководството на Сметната палата беше представен този годишен доклад, който стана повод за едни неточни заключения и интерпретации.

Истината е, че България в последните две години е пример за стриктен контрол и добро управление на предоставените средства от Европейския съюз. Това се съдържа в годишния доклад на европейската Сметна палата за изпълнение на бюджета на ЕК.

Проверени са само 134 транзакции на база на извадка в България по отношение на изразходване на средства на два европейски фонда, като не са констатирани сериозни нередности.

Това се случва за втора поредна година, т.е. очертава се една трайна тенденция, че органите, които са натоварени с управление и контрол на средства от ЕС изпълняват своите задължения”.

По отношения на банковия надзор, Цветков каза, че той не е бил достатъчно ефективен, поради две основни причини, а именно той не е имал способността своевременно да разкрива пропуски в работата на кредитните институции и съответно да предлага адекватни мерки за подобряване на работата в тези кредитни институции, т.е. отстраняване на тези пропуски и слабости.

Той допълни, че правилата и процедурите, които са разработени, не отговарят на съвременните изисквания за осъществяване на ефективен банков надзор.

„Като се започне от планирането на надзорните инспекции, премине се към тяхното изпълнение и извършване на място и съответно реализация на резултатите от тези инспекции на място, а именно налагане на надзорни мерки. Целият този процес не е бил достатъчно добре регламентиран с вътрешни актове, както не са добре регламентирани правата и задълженията на участниците в този процес и всичко това е водело до значително сриване на ефективността от работата на одита на Банков надзор”.

Законодателната уредба на Банков надзор не е в съответствие със съвременните изисквания, тъй като всички функции по осъществяване на банковия надзор и правомощия са съсредоточени в едно единствено лице – това е подуправителя на БНБ, който отговаря за Банков надзор, заяви шефът на Сметната палата и допълни:

"Сами разбирате, че когато има свръхконцентрация на отговорности и на правомощия в едно лице, твърде вероятно е да се допускат и грешки и слабости. А дали те са били умишлени, ще кажат други органи. Ние сме изложили убедително нашите констатации и те са подкрепени със съответните доказателства и мога да кажа, че вече са предоставени на прокуратурата.

Приоритет в работата на Сметната палата е контролът върху работата на надзорните и регулаторните органи. В България има редица надзорни и регулаторни органи, така че през следващата година вероятно ще бъдат одитирани други такива органи.

За БНБ сме дали доста препоръки, чиято цел е да подобрят работата на Банков надзор и след 12 месеца ние ще проверим дали БНБ е изпълнила препоръките, дадени от Сметната палата.

Има сериозни пропуски и те са в много области, като например административният капацитет. Самият Банков надзор не е обезпечен с достатъчно кадри, извършвани са структурни реформи, слети са две дирекции за дистанционен надзор и за извършване на надзорни инспекции на място, което е затруднило значително работата. Екипите не са били достатъчно добре окомплектовани. Отделно, самите информационни технологии, които са използвани, са позволявали манипулация на информацията".