„Бракът е доброволен съюз между мъж и жена“ постановява ал. 1 от чл. 46 на Конституцията на република България. Дали в тази дефиниция влизат всички двойки на територията на страната или има и такива българи, които де факто създават семейства, а де юре са „извън закона“?

Темата за равенството в брачните отношения между хетеросексуалните и ЛГБТИ хората придоби особена актуалност през последните години, като своеобразна връхна точка беше резолюцията на Европейския парламент от 14 септември т.г., с която евродепутатите призоваха всички основни права на гражданите с различна сексуалност да се зачитат в рамките на общността. Това означа общо признаване на всички аспекти на еднополовите бракове, без значение в коя страна членка са сключени те.

Това на пръв поглед може да не изглежда като голям политически приоритет за ЕС, но всъщност засяга хиляди двойки, техните деца и общото им имущество.

От древността хора съжителстват извън рамките на вече споменатия „доброволен съюз между мъж и жена“. След дълги времена на преследвания, ефективни присъди и социална нетърпимост в по-голямата част от света, хомосексуалността от десетилетия глобално не се третира нито като болест, нито като престъпление.

В същото време гей двойките се оказват в дискриминирано положение спрямо хетеросексуалните – по отношение на държавните социални програми, унаследяването при липса на завещание и възможността да отглеждат заедно деца.

Кампаниите за промяна придобиват по-организиран характер през 80-те. Така през 1989 г. Дания става първата страна, която узаконява фактическото съжителство и така дава на двойките равни права с изключение на тези, свързани с децата. Холандия през 2001 г. първа вкарва еднополовите бракове в закон, като до момента близо 30 държави са последвали примера ѝ. Сред тях са Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Франция.

Голям процент от хората и в най-прогресивните европейски държави продължават да имат притеснения - в едва 5 от общо 28 членки на ЕС към 2019 г. противниците на еднополовите бракове са едноцифрен процент. Особено нажежен е дебатът по отношение на възможността гей двойки да осиновяват деца или да имат достъп до инвитро процедури. Tемата силно се политизира от партии в двата края на спектъра.

На този фон, до момента изследванията показват, че узаконеното съжителство има благотворен ефект върху двойките, а децата в подобни домакинства нямат проблеми с развитието и социалната си адаптация. Не се потвърждава и традиционната опорна точка на консервативните организации за това, че педофилията е масова в гей общността.

Към днешна дата остават немалко държави, включително и в ЕС, където еднополовите бракове не са разрешени, а освен това някои от тях приемат и допълнителни текстове, които да блокират подобни инициативи. Това създава ситуации, при които двойки с признат някъде в ЕС брак се установяват в държава с различно законодателство и възникват сложни правни казуси по отношение на децата и собствеността.

Не липсват подобни случаи и в България. У нас даже фактическото съжителство е доста слабо уредено в законодателството, което е проблем както за ЛГБТИ хората, така и за хетеро двойките, избрали да живеят без брак.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!