Семейството на лекарка в България е разделено заради войната между Одеса и Москва. Дори от дистанция, доцент доктор Свитлана Бачурска помага на свои сънародници.
В цветния кабинет на доц. Бачурска трудно се говори за война.
„С болка в сърцето, имам роднини и в Русия, и в Украйна и всички са просто потресени, в шок са“, казва тя.
По време на детски лагер през 80-те, украинката се влюбва в страната ни. Баща ѝ е бесарабски българин, а майка ѝ - с украинска и руска кръв.
Свитлана завършва медицина в Пловдив и повече от 20 години нейният втори дом е България. У нас лекува малки пациенти, болни от рак. Споделя, че половината от семейството ѝ няма да напусне нито Одеса, нито Донецк.
„Целият им живот е там. Разбирам и другите, уплашени са, особено тези, които са с малки деца. В моя роден град Измаил хората се притесняват за живота си“, отбелязва лекарката.
Другата половина от фамилията остава в Москва.
„Леля ми и братовчедките ми в Москва – не те вярват в това, което се случва. Казват, все едно сънуваме страшен сън“, разказва още тя.
Над 1 милиона деца с напуснали дома си, а 100 000 вече не са в защитените жилища и интернатите. Именно те трябва да бъдат защитени, казва д-р Бачурска.
