Седми блок в Козлодуй може да заработи през 2018 г.

Седми блок на АЕЦ „Козлодуй” може да заработи най-рано през 2018 година. Това каза в студиото на „Тази сутрин” заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Валентин Николов.

По думите му правителството ще се стреми максимално бързо да реши въпроса със закупения реактор за АЕЦ „Белене”. Монтирането му в АЕЦ „Козлодуй” не е много скъпо, като завършен вариант. Конструкцията на реактора е изградена, но оборудването може да се диверсифицира.

Проблемът не е в остаряването на реактора, а в лицензирането на новата площадка в Козлодуй, което е по-бавен процес, отбеляза Николов. От думите му стана ясно, че България и Европейския съюз са разменили писма по този въпрос.

Според Николов по-добрият вариант е да продадем реактора, за да можем да лицензираме площадката в Козлодуй. Така реакторът няма да стои докато се чака лиценза, а след това България може да преговаря за ново закупуване. 

До 2020 г. токът няма да поскъпне заради липсата на ядрена мощност в Белене, а заради въглеродните емисии и инфлацията, каза още Валентин Николов, който заминава днес за Москва заедно с икономическия министър Делян Добрев.

„Очакваме България да излезе по най-мирния и благоприятен начин от проекта за АЕЦ „Белене”,” каза Николов в коментар на предстоящата визита. Българската делегация се надява да уговори „Росатом” да не съди страната ни за неустойки след прекратения строеж на втората ядрена централа.

„Всеки има карти в ръкава си, както се казва, но аз мисля, че няма да стигнем до тях. Руската страна знае, че сме влезли в едно блато, заложено още от конкурса,” каза енергийният зам.-министър. Обезщетението, което може да поиска Москва, възлиза на 800 млн. евро, но за да бъде изплатено трябва да има решение на арбитражния съд, в който България също може да заведе дела.

Проектът за АЕЦ „Белене” е опорочен още от времето на правителството на Симеон Сакскобургготски, заяви Николов.

Политическата воля на кабинета е да диверсифицира както източниците, така и трасетата за доставка на природен газ. България има нужда от газопровода „Южен поток”, но ще се стреми и да разнообрази източниците, каза зам.-енергийният министър.

Най-бърза диверсификацията може да стане с намиране на български газови находища, посочи Валентин Николов. Затова правителството ускорява дълбоководното проучване в черноморския шелф, където Румъния вече откри залежи от порядъка на 60 до 80 млрд. куб. метра газ. Ускоряват се и преговорите по междусистемните газови връзки със съседни страни.

Добивът на шистов газ е възможен само, когато България се убеди, че той няма да засегне околната среда, каза Николов.

„Правителството застава изцяло зад „Южен поток” и затова максимално бързо да бъде построен, но очакваме Русия да намали цената на газа,” заяви Валентин Николов и подчерта, че България има нужда от газопровода. По думите му София е сложила всички козове на масата на преговорите в Русия.